Борбата е един от спортовете, донесъл най-много отличия на България през годините. Успехите ни в този труден спорт със сигурност са още един повод за гордост. Примерът на борците може да ни мотивира, като ни покаже как се отплащат дългите часове, прекарани в тренировка, как човек, давайки всичко от себе си, постига мечтите си. Славата на великите ни шампиони се разпростира далеч извън пределите на България, а техните имена остават записани в най-славните страници на този древен спорт.
След като на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Никола Станчев донася първата олимпийска титла за България, всички с нетърпение чакат да бъде спечелена втора. Това става още на следващата Олимпиада, провела се през 1960 г. в Рим. Златото е донесено от Димитър Добрев, а тази втора олимпийска титла, както и първата, идва от борбата. Никола Станчев печели в свободния стил, а Димитър Добрев донася на България първото злато от Олимпиада в класическата борба.
Димитър Добрев е роден в разградското село Езерче на 14 април 1931 г. Майка му и баща му са учители. За разлика от наши дни в миналото учителската професия е една от най-уважаваните, а преподавателите се ползват с голям авторитет сред народа. Родителите му често са назначавани в различни градове из Лудогорието, а заедно с тях се мести и младият Димитър. По това време в България основна забава на децата е борбата помежду им, която е възприемана като игра, каляваща тялото и духа. Както останалите младежи, така и бъдещият шампион често се боричка със своите връстници. Така той се запознава с борбата, но въпреки таланта, който притежава, професионално първо започва да се занимава с гимнастика. Привлечен от красотата й, Димитър продължава да я практикува, макар да вижда, че в нея няма перспектива за него.
След 4 г. тренировки по гимнастика, през 1950 г. той се записва във Висшия институт по физкултура (ВИФ). Като студент в столицата Добрев се запознава с множество други спортове на високо ниво. Особено силно се запалва по борбата и щангите, но избира първото. Въпреки че едва тогава започва да се бори организирано, успехите му не закъсняват. Още същата година печели републиканското първенство. Макар и републикански шампион, Димитър е пренебрегнат от федерацията по борба и не го вземат на състезание в Полша. Затова той решава да прекъсне тренировките по борба и се прехвърля при щангистите. Започва да тренира с всички сили и за 6 месеца успява сериозно да напредне. На провелото се студентско първенство по вдигане на тежести в Будапеща става трети, като само късметът при последното движение му коства златния медал.
Федерацията по борба усеща своята грешка и бърза да я поправи, като привлича Добрев отново в своите редици. Димитър решава да се върне, понеже борбата е спортът на неговото сърце. Така стартира неговият шампионски път. Със завръщането си в борбата, той започва усилени тренировки. Неусетно идва време за Олимпиадата в Мелбърн от 1956 г., на която бъдещият шампион отива много добре подготвен.
Състезанието започва добре за него. В първия кръг е безапелационен и побеждава югославянина Симич с туш. Следват двама скандинавци – Пуанкари и Янсон, които падат от българина. Победата над Янсон е обявена за една от най-атрактивните на Олимпиадата. Безпроблемно българинът достига до финала. Там Добрев се изправя срещу смятания за най-добър борец в средна категория в света – грузинеца Хиви Картози, който се състезава за СССР. Въпреки че Димитър го е побеждавал в предишни състезания, този път грузинецът взима връх след спорно съдийско решение 2 на 3 гласа в полза на Картози. След състезанието един от чуждестранните оценители съветва Добрев да подаде контестация срещу съдийското решение. Няколко дни по-рано първият български златен медалист Никола Станчев е станал шампион именно след подадена контестация след финалния мач. Добрев отправя молба до спортните си ръководители. Цената на контестацията тогава е 10 долара и за момент той се замисля дали сам да не плати сумата с парите за командировъчни за Олимпиадата, които по това време също възлизат на 10 долара. Въпреки възможността от българското ръководството охлаждат ентусиазма му с думите:
„Митко, ще стане голям скандал. Пуснахме една контестация, ако подадем и втора срещу шампион на СССР, ще стане политически скандал, по-добре да не се връщаме.“
Въпреки спечеления сребърен медал, Добрев не е доволен от себе си, тъй като знае, че заслужава златото, което му е отнето нечестно. След завръщането си в България продължава да тренира неуморно, готвейки се за следващите състезания. Всички те са спечелени от него убедително. Дори и на фестивала в Москва побеждава всички, както в класическия стил, така и в свободния.
Идва ред на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. Димитър попада в отбора за Олимпиадата без никакви колебания. Всички очакват от него да донесе злато за България. В първата среща се изправя срещу португалеца Колдас, като успява да го тушира за по-малко от минута. След това среща руснака Чучалов, който е млад състезател, все още непознат за специалистите, поради което българинът не знае какво точно да очаква от него. Борбата между двамата е равностойна. Чучалов се оказва много талантлив борец, но на него му липсва нещо, което притежава Добрев – техника и опит. Въпреки изтощението си, Добрев успява да хвърли Чучалов и така побеждава. Тази трудна победа окрилява българина и от тук на сетне няма състезател, който може да му се опре.
Ред идва на Израелсон от Швеция. Българинът експериментира с доста техники, като шведът не успява да се предпази от непрекъснатите му атаки. Победата на Добрев в тази среща е толкова зрелищна, че кара тогавашният президент на ФИЛА Роже Кулон да се изкаже ласкаво за българина: „От вашите борци особено ми харесва Димитър Добрев, който е и силен, и умен състезател.“ След впечатляващата победа над шведа започва борбата за медалите.
Следващото препятствие пред българина е румънецът Църнау. Той е победен от нашия борец със завидна лекота. Срещу него Димитър използва своята любима „центур“, на която е майстор. Така идва ред на финала. В него Добрев среща турчина Айваз. Мачът започва предпазливо. Българинът не допуска Айваз да му направи нито една хватка и в крайна сметка спечелва безпроблемно. Радостта от победата му е голяма, тъй като печели това, което несправедливото отсъждане му е отнело четири години по-рано. По този начин България се сдобива със своя втори олимпийски шампион. Добрев получава премия за олимпийската си титла, която през 1960 г. възлиза на 320 лева. С парите той черпи приятелите си и си купува хубав часовник.
След големия си успех Димитър продължава да се занимава с борба. Решава да направи своя бенефис на световното първенство в Йокохама, Япония. Шест месеца тренира повече отвсякога, за да може да завърши кариерата си като шампион. Заедно с останалия национален отбор пристига на летището, където трябва да се качи на самолета за Япония. Водачите на българската група обаче не пристигат. Пилотът на самолета изчаква половин час и излита без нашите състезатели. Впоследствие се оказва, че човек от Политбюро на ЦК на БКП и друг от федерацията по борба се скарват кой да води отбора на световното и докато трае сдърпването им, самолетът излита. Така великият българин слага край на спортната си кариера, без да успее да направи официален бенефис.
След приключване на състезателната си кариера Добрев става треньор. Наставник е на класиците от 1963 до 1966 г. Под негово ръководство националният ни отбор се изкачва на второ място в отборното класиране в борбата на Олимпиадата в Токио през 1964 г. Успехите му не спират дотук. На световното първенство през 1966 г. нашите състезатели отново стават втори в отборното класиране. Въпреки добрите резултати Добрев решава да се откаже от треньорската работа. За краткото време, през което е начело на националния отбор, под негово ръководство израстват младите надежди на българската борба – Боян Радев, Петър Крумов и много други.
През 1989 г., макар и отказал се от треньорството, Димитър Добрев заедно с още 11 български треньори е командирован в Ирак. Лично Саддам Хюсеин се заема с уреждането на това, воден от желанието да смае света, като спечели 4-5 златни медала на предстоящата Олимпиада. Надеждите му са отправени главно към борбата, като за нея е назначен да отговаря лично неговият син. Налага се обаче българите да напуснат страната заради операция „Пустинна буря“ (1990-1991), за която те са уведомени предварително от България. През 1991-1992 г. Добрев отново е ангажиран като треньор на националния ни отбор. Това е последният му период като негов наставник.
Интересен факт за Димитър Добрев е, че е първият българин, спечелил олимпийско злато пред погледа на Симеон Сакскобургготски. Това става ясно 45 г. след Олимпиадата в Рим. През 2005 г. Добрев и други носители на златни медали са повикани в Министерския съвет, за да им бъдат връчени дебитни карти за олимпийски пенсии. Първият човет, при когото отива премиерът Симеон Сакскобургготски, е именно Димитър. Министър-председателят му казва: „И до ден днешен си спомням всичките ви хватки. Бях и двата дни в залата в Рим, стисках палци и се чувствах истински горд българин, когато станахте шампион.“
В наши дни видният спортист поддържа здравето си с чести разходки. Неговите заслуги за българската борба са многобройни. Самият Боян Радев определя Добрев като един от своите откриватели. В чест на големия шампион в неговото родно село Езерче има спортен клуб по борба с името „Димитър Добрев“.
