На 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила.
Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин.
Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на сутринта на Еньовден. Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България. Още веднъж, честит празник, българи!
