Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта. Любовта към онова уникално по рода си място, което е представлявала нашата страна, любовта към един народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни, и все пак – привлекателни. Това е рубриката “Чужденците в историята”. Това са хората, които се биха, работиха, творяха и плакаха за нашата мила родина, която в един миг се превърна и в тяхна.
Ще ви разкажем за един голям и истински герой. Той не е българин, а името му може би ви е изненадало. Действието се развива през първата половина на XX век – изключително динамичен и пълен с обрати момент от историята ни. Героят на разказа ни се отдава на родината ни по начин, по който дори малко българи са го правели. Защо толкова много възхваляваме делото му и защо историците го определят като „Заличеният герой“ ще разберете в следващите редове.
Карекин Нъждех (Гарегин), национален герой на Армения, се ражда на 1 януари в далечната 1866 година в Нахичеван, в семейството на свещеник. Гарегин е родното му име, а Нъждех е прозвище, което той само си е избрал, на арменски значещо „скиталец“. Първоначално учи в родния си град, но жаждата му за знания го отвежда в Тбилиси, Грузия, а впоследствие и в тогавашната руска столици Санкт Петербург. През 1905 година постъпва във Военното училище в София по поръчка на арменско революционно движение Ташнакцутюн, чиято цел е да подготви кадри за бъдещата национална революция. Още млад и неопитен, той организира нелегални бойни групи, но е заловен от българското правителство и измъчван. Връща се за кратко в Армения.
1912 година. Октомври. Този същия октомври, който светът по това време нарича „Българският октомври“ поради мащабното настъпление срещу Османската империя и началото на Балканската война. Знаем, че Българската армия, мобилизирана през втората половина на септември, наброява около 600 000 военнослужещи, но далеч не всички от тях са българи. В нейния състав се откроява една дружина, за чиито подвизи предстои да разкажем.
В навечерието на Балканските войни (1912-1913) Гарегин се завръща в България с желанието да се бие за нея. Той и още 250 души съставят т.нар. специална рота, която е съставена само от арменци и влиза в редиците на Македоно-Одринското опълчение. На 23 октомври 1912 година те се заклеват, че ще бранят България до последно. Ротата се справя отлично със задачите си, а самият Карекин е ранен по време на боевете и по-късно награден с орден за храброст.
След войната се връща в родната си страна, облечен в българска офицерска униформа. През 1914 година започва Първата световна война. Той воюва в редовете на Руската армия, търсейки освобождение на народа си. Получава чин генерал. Идва Октомврийската революция, по време на която Армения получава така жадуваната независимост. Тук обаче следва обратът. Съветска Русия решава Нагорни Карабах да премине в Азербайджан. Решителният Карекин обаче отказва и се провъзгласява за министър-председател на т.нар. „Планинска република“. Предвожда отряди, които воюват срещу Червената, Турската армия и азерите. Както се досещате, силите му са унищожени, но той успява да се спаси.
Генералът се спасява от преследване, като емигрира в Персия, Египет, а впоследствие идва и за трети път в България. Той заживява в София, на улица “Солунска”, като в следващите години установява отношения с най-видните интелектуалци по това време.
През 1932 година с указ на Н.В. цар Борис III получава българско гражданско. Работи за българската култура, като именно той организира издигането на паметник на големия приятел на арменската кауза – българския поет Пейо Яворов.
През 1939 година започва Втората световна война. Малко известен факт е, че освен евреите, и арменците първоначално са нарочени от Третия райх за геноцид. Тогава Карекин прави нещо нечувано. Възползвайки се от факта, че е български гражданин, той отива в Берлин, където се среща с един от идеолозите на нацистка Германия – Розенберг. Успява да го убеди, че арменците могат да бъдат съюзници на Германия, ако тя освободи Кавказ. По отличен начин води дипломатическите преговори, като сам признава, че играе „двойна игра“ за пред немците, само и единствено в интерес на народа си. Успява да спаси арменците за втори път от геноцид.
След 9 септември съдбата му е ясна, макар тя да е меко казано незаслужена. Съветски пратеници отиват до дома му и го залавят. Карекин е арестуван и осъден в Ереван на 25 години строг затвор. На 21 декември, 1955 година, офицерът от Балканската война и арменски герой, умира някъде из Сибир.
По-късно негови съмишленици пренасят тайно тленните му останки и ги приютяват. Днес, години след като Армения е независима държава и вече не е част от СССР, Карекин Нъждех е признат за национален герой и редица улици и площади носят неговото име, а паметниците му красят няколко града в страната.
По този жалък и безпощаден начин си отива един велик човек, за който преспокойно може да заявим, че е обичал истински България. За него родината ни му е била като втора майка, която многократно го е подслонявала, докато той работел за благото на нашия и собствения си народ.
