Васко Абаджиев – име, което за огромно съжаление е малко познато, незаслужено забравено или по една или друга причина напълно заличено от историята ни. Много от вас навярно го чуват за първи път, но със сигурност то ще остане в съзнанието ви, защото този човек не е обикновен, той е от онези хора, които прославят името на България с огромния талант, който притежават.
Недопустимо е, че безмерен талант като него е потънал в също толкова безмерна забрава. Именно поради тази причина написаното тук е опит да се възроди паметта за този огромен музикант, който съвсем спокойно можем да сравним единствено с Моцарт.
Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 година в София в семейство с добро потекло. Син на професора по цигулка в Държавната музикална академия Никола Абаджиев, Васко проявява музикалност от ранна възраст. Израства, слушайки изпълненията на пиано на майка си Лала Пиперова, която е концертираща пианистка. Васко лежи в скута ѝ, замислено заслушан, докато тя дълго се упражнява. Явен е интересът на детето към света на нотите. То прави първите си лични музикални изяви на 6 години пред 60 души, сред които множество интелектуалци, музиканти и литератори.
По-късно същата година Васко заминава заедно с баща си за Виена, където участва и несъмнено смайва с таланта си над двадесет световни виртуози по време на Първия международен конкурс по пеене и цигулка. Единствената причина, поради която не печели конкурса е крехката му възраст, която не позволява да участва в официалната част на надпреварата. Независимо от това, журито остава напълно стъписано от малкия Васко и му дава дори повече точки от 29-годишния победител – Давид Ойстрах, който, чувайки негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, две години не се осмелява да свири този композитор на сцена. Нима има по-голямо признание от това? Детето се превръща в истинска сензация в музикалните среди, независимо от почти двугодишния му цигуларски стаж.
Подкрепата на родителите му в развитието на тази дарба е голяма. Васко започва да взима уроци от баща си. Не след дълго настоява за по-сложен материал, защото действително усвоява с невиждана бързина преподаваното. Васко е запознат с правилата за тоновете и различава даже и минималната грешка в тяхното поставяне само по ухо. Подобен вроден усет слисва всички, влезли в допир с него. Вътрешното ухо на младия виолонист е толкова силно, че той сякаш усеща физическа болка от всеки грешен тон, както и от всеки неблагозвучен шум. Сякаш с цялата си същност той чувства музиката.
Уникалният дар му позволява изключително бързо да напредне в изучаването на цигулката. Така на 9-годишна възраст завършва Консерваторията в класа на баща си. Това го прави най-младия абсолвент на музикалното училище, както и безспорно дете чудо от ранга на австрийския гений Моцарт.
Успехът го застига не след дълго. Година по-късно историята с музикалния конкурс се повтаря отново в Брюксел, когато Васко е на 10 години. Той все още няма нужната възраст, за да участва пълноправно, но отговаря на всички други изисквания, включително притежава диплома за завършено музикално образование и доказателства за минали изяви, които му дават статут на музикален виртуоз. С тези качества и със специалното писмено разрешение на провеждащите мероприятието Васко започва да се готви като неофициален участник. Заради формалното си участие момчето не може реално да спечели, но в крайна сметка завършва състезанието с най-висок брой точки от всички участници, а това го прави непризнат, но неоспорим победител. Отново спечелва вниманието на медиите и е поканен на лична аудиенция с белгийската кралица Елизабет I, която му предлага да стане белгийски поданик. Тогава Васко Абаджиев ѝ отговаря простичко и без особен патос, но искрено и скромно: „Няма начин, Ваше величество, ние сме българи.” Макар да е един от най-добрите цигулари за изминалия век, Васко остава верен на родината си.
С всяка изминала година българинът не престава да покорява различни международни конкурси и да спира дъха на публиката и на журито. На 12-годишна възраст печели конкурса в Париж „Фриц Крайслер”, а една година по-късно, едва на 13 години, завършва с пълно отличие Брюкселската консерватория. Започва да свири с най-известните оркестри в Европа, а нотите ги запомня отведнъж, без да има нужда от партитура. Васко Абаджиев е и най-младият лауреат на Димитровската награда – едва на 26 години. Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио. Той е единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те капричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози, а на следващия ден ги изпълнява отново, но в обратен ред.
Неведнъж му предлагат да смени гражданството си, за да прославя други държави, но отговорът му остава все същият: „Не мога. Аз съм българин”.
Цяла Европа познава името му, възхищава се на таланта му, превърнал се в същинска сензация. В България обаче той става жертва на комунистическия режим и е принуден да избяга във ФРГ през 50-те години на миналия век. Името му е забранено за произнасяне, книгите, в които се споменава за гения му, са премахнати от книжарниците и библиотеките и са унищожени. Плочите и лентите с негови записи в архива на радиото също са иззети и заличени напълно. Това несъмнено нанася тежка травма на големия творец и с напредването на времето и също като някои от най-големите класици в музиката Васко загива в бедност и забрава на 52-годишна възраст. Намерен е мъртъв в железница в Хамбург.
Днес той няма нито паметник в България, нито улица с неговото име. Затова нека ние се опитаме да съхраним спомена за този музикален гений, който през годините на своята детска невинност носи на себе си и на страната ни грандиозна слава и ни кара да се чувстваме горди!
