„Прощално“ е едно от двете предсмъртни стихотворения на Никола Вапцаров, написано е през юли 1942 година, когато поетът е бил разпитван в Дирекция на полицията, а впоследствие е разстрелян. Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и искрени любовни послания, наситена със силен автобиографичен характер. Двете строфи концентрират в себе си бурята от емоции и целият вътрешен драматизъм на преживяванията на един горд и несломим дух, изправен пред лицето на смъртта. Лирическият герой се прощава с любимата, мисълта му е съсредоочена върху възможното запазване и след смъртта на любовното чувство. Много повече от поетическа дарба се изисква, за да се напише подобен текст пред лицето на неизбежната гибел – необходима е духовна устойчивост спрямо неизбежното настъпване на края.
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
