Джеймс Баучер се ражда през 1850 г. в Ирландия, в семейство на земевладелци. Това му дава възможност да получи високо образование, включително в Кеймбридж, Великобритания. Младият ирландец има интерес към музиката, но започва частично да губи слуха си и поради това се насочва към журналистиката и езикознанието. Той започва работа като преподавател в Итън, като едновременно с това пише редица статии, с което привлича вниманието на най-известния британски вестник – „Таймс“. Скоро преподавателската кариера е загърбена за сметка на репортерската.
За кратко време Баучер става популярен журналист и не е изненада, че му поверена задачата да бъде кореспондент за цяла Югоизточна Европа, наричан тогава „барутното буре на Европа”. Първото пътуване на Джеймс Баучер е в Румъния през 1887 г., следват много други такива из полуострова. До началото на XX век обикаля почти всички тукашни държави, и бързо става експерт по балканска политика.
Джеймс Баучер се налага като един от най-влиятелните европейски журналисти, чиято позиция оказва влияние върху политическата линия на цели правителства. Ирландецът търси не сензациите, а се осланя на собствената си представа за справедливост и съвест. При това обича да бъде на мястото на събитието, а не да пише по сведения от телеграфа. В статиите си съчетава широката осведоменост с тънък анализ.
Фактът, че кореспондентът на „Таймс” на Балканите се пренася за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г., е признание за политическата тежест и роля на България в района.
Много скоро Баучер е запленен от България и нейните хора до такава степен, че носи български народни носии, спи завит с ямурлук и пие ракия. Той завързва приятелства с хора от различни прослойки. Ето един интересен факт около личността на ирландския журналист. Няма българин, който да не познава картината на Иван Мърквичка „Ръченица“. Тя разказва на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в една кръчма в Бистрица (в близост до София), а един от играещите е именно Джеймс Баучер.
Как един чешки художник и един британски кореспондент намират общо помежду си? Изследователите сочат, че срещата е случайна, тъй като файтонджията на Баучер е родом от Бистрица и често го води там. Фактът, че Баучер играе ръченица, облечен в шопска носия, не трябва да изненадва, а само затвърждава прозвището му „ирландецът с българското сърце“. Твърди се, че след срещите им в Бистрица художникът и журналистът се сближават изключително много.
За отношението на Джеймс Баучер към българите свидетелстват неговите статии. В една от тях той пише:
„Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.”
Статиите му са възможност английската общественост да се запознае със събитията в България и да разбере причините за българския стремеж към национално обединение. Баучер често е обвиняван от гърците и техните приятели в пристрастност към българската кауза в Македония. Вероятно върху отношението му към борбите на македонските българи за свобода оказва влияние и това, че родната му Ирландия все още е под английско управление.
Всъщност, престоят му в София не започва гладко. Журналистът не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, защото смята, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов през 1895 г. И в други случаи журналистът пише неособено благоприятни статии за случващото се в България, което показва стремеж към обективност.
Въпреки първоначалния конфликт с българския монарх Фердинанд, много скоро Баучер става негов доверен съветник. Неслучайно през 1912 г. той играе посредническа роля между България и Гърция при сключването на Балканският съюз. Междусъюзническата война и нейните резултати са разочарование и за Джеймс Баучер, който остро критикува позицията на другите балкански страни и Букурещкия мирен договор от 1913 г., като несправедлив.
В началото на Първата световна война Баучер многократно се обръща към представителите на Антантата с призив за по-благосклонно отношение към България. Това изобщо не се харесва на британското правителско и едва не му коства работата в „Таймс”. Той напуска България с влизането на страната във войната през 1915 г. и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 г. и получава пълна свобода да изрази това, което мисли по отношение на българската кауза
Баучер пише десетки статии, в които осъжда клаузите на Ньойския договор от 1919 г., оценени от него като прекалено сурови към България. Той се интересува и от съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията на Балканите да бъдат спрени.
Живял дълго време в България, всъщност Баучер няма собствен дом тук. Едно от най-любимите му места за посещение е Рилският манастир, като изявява желание да бъде погребан именно там. След смъртта му през 1920 г. той действително е положен в близост до Рилския манастир – чест, която е оказана само на този чужденец. Разрешението е дадено лично от цар Борис III.
По този начин България изразява своята признателност към един чужденец, обичал страната ни, живял с нейните конпежи, и имал смелостта на отстоява пред света българската кауза, особено в моменти, когато тя не е особено популярна.
