„Притури се планината“ е българска народна песен, известна с великолепното изпълнение на Стефка Съботинова.
Тя е родена на 2 април 1930 година в село Розов кладенец, Старозагорско. През 1951 година се премества да живее в София. Певческия ѝ талант открива фолклористът и народен певец Жечо Долчинков. От 1954 година започва да пее в състава на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. С него тя обикаля по концерти и участия в цял свят. Няколко години по-късно става солистка към редакция „Народна музика“ на Българското национално радио, а след това и певица в Ансамбъла за народни песни към радиото и в „Мистерията на българските гласове“.
В репертоара на Стефка Съботинова са основно песни от Беломорска Тракия, които знае от баба си. Световна известност придобива с изпълнението на песента „Притури се планината“. Първоначалното звучене на мелодията е аранжирано от композитора Филип Кутев. Песента е забелязана и наградена на радиоконкурс за народна музика в Братислава. Тя се харесва на швейцарския продуцент Марсел Селие, впечатлява го текстът, разказващ за силата на майчината любов. Селие моли БНР да запише български фолклор. През 1952 година пристига в страната и се свързва с ръководството на Българското национално радио, откупува няколко записа и започва радиопредаване, което съпругата му Катрин Селие нарича „Мистерията (тайнството) на българските гласове“. През 1975 година Марсел Селие издава първия албум с български народни песни под заглавието „Мистерията на българските гласове“. В него включва две солови изпълнения на Стефка Съботинова, а именно „Притури се планината“ и „Мър, Станке ле“. По-късно Селие продава изпълнението на „Притури се планината“ на филмови продукции, сред които са „Иисус от Монреал“ и „Лионците“.
Песента се сдобива с нов, модерен аранжимент през 1994 година благодарение на Жаки Анона. През юни 2010 година Стефка Съботинова е удостоена с най-голямото българско отличие – орден „Стара планина – първа степен“. На 30 юли същата година певицата напуска завинаги този свят, но великото ѝ изпълнение на песента „Притури се планината“ още дълги години ще кара българите да настръхват.
Притури се планината
Притури се планината,
Че затрупа два овчеря.
Че затрупа два овчеря,
Два овчеря – два другаря.
Първи моли, пусни мене.
Мене чака първо любе.
Втори моли, пусни мене.
Мене чака стара майка.
Проговаря планината:
Хей, ви вази два овчеря,
Любе жали ден до пладне,
Майка жали чак до гроба.