Представяме Ви една от най-бележитите народни песни на пиринския край, а именно „Мо̀ре, сокол пие“. Песента се свързва с борбите за свободата на Македония. Включена е в множество компилации с българско песенно народно творчество. Изпълнявана е безброй пъти от много и различни изпълнители, но не бихме могли да не споменем и първата изпълнителка на „Мо̀ре, сокол пие“, а именно Анастасия Павлова Шаркова, по известна като баба Наста – македонката.

След създаването на Българското народно радио, Васил Стоин (фолклорист от БАН) участва в комисия за подбор на песни, като събира около 1200 такива от Източна България. Песните са хармонизирани от композитори като Марин Големинов и Иван Кавалджиев, тази тяхна намеса поставя началото на фолклорен жанр, определян като лично творчество. Първата певица, която изпълнява на живо песни пред микрофона на радиото е Настя Павлова.

Анастасия Павлова Шаркова е родом от Крушево. Премества се в София, след като родният ѝ град остава в пределите на Македония. Нейни колеги твърдят, че е истинска българка, голяма изпълнителка и колоритна личност. Пее артистично и вдъхновяващо – тя не просто изпълнява песента, тя я пресъздава. Толкова е популярна, че по време на войната софиянци чуят ли сирените, предупреждаващи за бомбардировка, казвали: „Баба Наста се обади!“.

 

Мо̀ре, сокол пие

Море сокол пие вода на Вардаро.
Море сокол пие вода на Вардаро.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Море ой соколе, ти юнашко пиле,
море не видели, юнак да помине.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Юнак да помине с девет люти рани. 
С девет люти рани, сите куршумлии.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

А десета рана со нож прободена.
А десета рана со нож прободена.

Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко агне.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.