В навечерието на коледните празници сдружение „Българска история“ представя на вашето внимание исторически атлас „България и средновековния свят“. В 33 детайлни карти е проследено развитието на българската държава от 500 до 1500 г.
Съставител на изданието е д-р Александър Стоянов, който е автор на разяснителни текстове към всеки период, базирана на над 60 научни изследвания и статии. Българската история е разгледана в контекста на общото европейско развитие, което дава пълна картина за епохата.
За да се убедите в качествата на изданието ви предлагаме откъс от частта, посветена на викингската експанзия в Европа, която ни показва как е изглеждал Стария континент през погледа на завоевателите. Ако откъсът ви е харесал, може да разгледате атласа в нашия онлайн магазин.
В средата на VIII в. в Скандинавия настъпват промени, които пренаписват хода на европейската история. След Великото преселение на народите населението на Скандинавския полуостров започва да расте и това създава недостиг на ресурси и земя. Климатичните промени, които настъпват в Европа в средата на VIII в., също ускоряват тези тенденции.
Викингската експанзия се развива в две основни посоки. На изток викингите прекосяват Балтийско море и започват да разграбват източните му брегове. Макар и обширни, тези територии са по-слабо заселени и предлагат по-ограничена възможност за плячкосване. Това кара скандинавците да насочат основните си усилия на запад, отвъд Северно море.
Първите атаки върху Британските острови започват през 780-те години, последвани от набези срещу бреговете на днешна Франция, Белгия, Нидерландия и Германия. Империята на франките се оказва сериозна преграда пред нашествениците и до нейния разпад през 841 г. викингските набези се ориентират най-вече към Британия.
Много от англосаксонските държави са унищожени или подчинени на викингите. Създават се редица кралства и дребни вла-дения както в Британия, така и в Ирландия и в съседните островни групи. От средата на IX в. викингите започват да опустошават земите по поречието на реките Сена, Гарона, Лоара, Рейн и Елба. Постепенно техните кораби проникват и в Средиземно море.
Успоредно с набезите върви и търговията. Скандинавците служат като посредници в размяната на храни, оръжия и роби. Техни кораби пренасят стоки от Египет и Светите земи до Скандинавия и обратно. Именно на база търговски връзки започва скандинавското проникване в Източна Европа.
Викингите изграждат поредица от укрепени селища по поречието на реките Волга и Днепър. През 862 г. тези поселения започват да се обединяват под властта на една династия – Рюрикидите. Към началото на X в. земите от Финския залив до Черно море се подчиняват на наследниците на Рюрик, обединени в т.нар. Киевска Рус. Те търгуват и воюват с народите от Черноморската степ, в това число и волжките българи, а търговските им кораби достигат до Константинопол и арабските земи.
Наследникът на Рюрик – Хелги (Олег, упр. 882 – 912) мести столицата от Холмгард (Новгород) в Киев. Наследниците на Хелги – Ингвар (Игор, упр. 912 – 945), Хелга (Олга, упр. 945 – 960) и Святослав (упр. 960 – 972), успяват да разширят Киевска Рус, присъединявайки по-голямата част от днешните Беларус, Украйна и Западна Русия. Варягите разгромяват Хазарския хаганат, налагат върховенството си над Волжка България, а през 969 г. изиграват ключова роля за унищожението на Дунавска България от Византия. През 988 г. синът на Святослав – Валдемар (Владимир) Велики (упр. 980 – 1015), приема християнството от Византия в замяна на признаване на кралската му титла и получаване на собствена църква под негов контрол.
Византия изнася за Киевска Рус българска книжнина, заграбена с падането на Велики Преслав (971), и по този начин използва българската култура за приобщаване на русите към православния свят. Поради славянското езиково влияние и факта, че славяните са над 80% от населението, техният език се налага като основен и варягите са подложени на постепенна културна асимилация.
Докато на Изток силата на варягите расте, ситуацията за викингите в Западна Европа се изменя. Все по-добрата организация и съпротива на местните владетели води до упадък на викингските държави и до тяхното постепенно унищожение през X – XI в. Там, където не биват подчинени, викингите възприемат езика и културата на превъзхождащото ги по брой местно население и се оказват асимилирани – типичен пример за това е създаденото от тях херцогство Нормандия. Други не приемат да се подчинят на местните закони или владетели и заминават отвъд Гибралтар към Средиземно море. Там, около 1000 г., много от северняците стават наемници на Византийската империя в борбата ѝ за отвоюване на о. Сицилия от арабите.
В замяна на бойните си умения северняците (нормани) получават земи и титли в рамките на византийските владения в Италия. Папата, притеснен от увеличаващата се сила на Византия, успява да привлече норманите на своя страна. В крайна сметка северняците прогонват и арабите, и византийците от Южна Италия и създават там собствено кралство.
