В следващите редове ще прочетете откъс книгата „Траките. Това, което трябва да знаете“, написана от широк авторски колектив, състоящ се от водещи специалисти по тракология, стара история и археология от БАН. В случай, че темата и текстът ви се сторят интересни, не пропускайте да поръчате изданието от нашия електронен магазин.
Настоящият откъс е част от главата „Поминък, занаяти, обичаи и бит на траките“. Автори са проф. дин Валерия Фол и гл. ас. д-р Ели Филипова.
В ежедневието тракийското население консумира главно изделия, продукт на домашното производство, като хляб, каши, чорби от бобови растения, млечни продукти, бира и вино. По-големият избор от храни, включващ и вносни стоки на лукса, като фурми и шамфъстък, е привилегия на аристокрацията.
Хлябът е неразделна част от тракийската диета. Консумирани са различни видове, вариращи не само в зърното, от което са приготвени, но и в своята форма. Писмените сведения за хляб от пшеница намират потвърждение в археоботаничните изследвания, които отчитат и комбинация на няколко житни култури при замесването на тесто, като находката на смес от пшеница, просо и лимец, открита в археологически обект в близост до с. Рупите.
В изворите се споменава и за хляб от варени кестени, както и за такъв, към чието тесто се добавят ядки на растението воден кестен. По време на пира на одриския парадинаст Севт ІІ са поднесени големи бели квасени пити, които според Ксенофонт са с впечатляващото тегло от 3 хиникса (мерна единица, равняваща се на около 1 кг).
Малки глинени модели на хлебчета, открити в Севтополис до гр. Казанлък, Пистирос до гр. Септември и тракийския център при Халка бунар, с. Горно Белево, показват, че са приготвяни също плоски питки, такива с по-правоъгълна форма, както и изделия, наподобяващи кифлички.
В районите, където са по-популярни дивите пшеници като лимец и спелта, които не съдържат достатъчно глутен за оформянето на хубаво еластично тесто, са популярни различни видове каши. Според Херодот населението, живеещо около Халкидика, приготвя алфита, която наподобява булгур.
В своите пътувания в различни региони за проучване на смеси на хлебни и млечни храни и как те се отразяват на стомаха, Гален предоставя и информация за ежедневното меню на тракийското население – към сварения и подсолен лимец се добавя медено вино, плодове и ядки, а от същото зърно се приготвят и различни заготовки за каши.
В тракийската кухня често са готвени различни ястия от леща, останки от която се откриват в археологическите обекти, а също така от уров, грах, бакла и нахут.
Археозоологичните изследвания показват, че в южните тракийски земи е добивано краве, овче и козе мляко, докато на север от Стара планина – предимно козе и овче, а според писмените извори и кобилешко. От млечните производни, изглежда, маслото е на особена почит, тъй като Плиний го определя като деликатес, достъпен само за богатите.
Сиренето е прясно консумирано или както пише Гален – меко, като добавка към току-що извадените от пещта ръжени питки. Според античните автори някои траки приготвят продукт, който по описанията напомня на айрян или кумис – в стиховете на Вергилий бисалтите пият смесено с конска кръв мляко, Сидоний Аполинарий пише за кървавото мляко на гетите, a Страбон – за номадите, които
приготвят „кисело“ мляко.
Месната храна в диетата на населението е добивана предимно от животните в стопанството. Археозоологичните изследвания установяват, че предпочитанието към свинското или говеждото месо е регионално предопределено. Рядко са консумирани агнешко и козе и това би могло да се свърже с пролетни празници, тъй като анализът показва, че животните са убити в този период.
Дивечът, който представлява между 10 и 30% от общия брой животински кости, е по-скоро част от менюто на аристокрацията, като най-често ловуван е глиганът, но се откриват и по-екзотични видове като например мечка, а от дивите птици – фазан и дропла.
Представените храни имат водеща роля в диетата на тракийското население, но писмените сведения и анализите на органични останки възстановяват и други обогатяващи менюто компоненти. Такива например са рибите и мекотелите, от които в археологическите обекти се откриват шаран, бяла риба, чига, сом, овална бисерна мида, перловица и обикновена беззъбка. Изследванията показват, че сезонно са консумирани киселец, къдрав лапад, лобода, коприва, вносна маслина, целина, ряпа, може би трюфел, както и привнесената около ІV в. пр.Хр. на Балканите краставица.
В писмените извори съществуват любопитни податки за яденето на чесън и различните видове лук. От плодовете са консумирани десертно грозде, градински видове ябълка, круша и слива, вносна смокиня, както и дива череша, вишна, малина, къпина, шипка, бъз, глог и дрян, а от ядките – орех, жълъд, кестен, лешник и бадем.
Плодовете не са особено популярнив Тракия и представляват 1% от находките, макар че са един от малкото източници на захари в Античността. Разбира се, основен подсладител е медът, който е оформян на топчета и стриван при употреба.
Книгата ще намерите в нашия електронен магазин.
