Макар че се намираме в поредица от светли празници и почивни дни, няма как да пропуснем традиционния ни месечен отчет за най-продаваните книги на сдружение „Българска история“. И през април нашите издания се радваха на голяма интерес от страна на аудиторията, която за поредна година не пропусна да се възползва от празничните отстъпки по повод Международния ден на книгата и авторското право, честван на 23 април. Заглавията от челната тройка, както и останалите предложения от каталога ни може да откриете в нашия онлайн магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната.
Безспорният победител е „Горски пътник“ от Георги Раковски. За успеха на изданието допринесе и прекрасната корица, дело на нашия графичен дизайнер Александра Младенова, която всеки път ни смайва с креативни идеи за оформлението на нашите издания.
По повод 200-годишнината от рождението на Георги Раковски предлагаме на вашето внимание ново луксозно издание на „Горски пътник“ – книга, която днес излиза самостоятелно за първи път от 1958 г.
Публикувана в Нови Сад преди повече от век и половина, поемата е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Нещо повече, литературната критика приравнява значението на текста за българската национална митология с това на „История славянобългарска“.
Сюжетът заимства епизоди от биографията на самия Раковски, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за редица изтъкнати революционни дейци. Легендарният Хаджи Димитър заявява, че „след прочитането на „Горски пътник“ ние станахме политически хайдути“.
Запазен е автентичният език на автора, като промените се отнасят единствено до съвременните граматически правила на българския език. Освен със своите полиграфически достойнства, настоящото издание съдържа над триста редакторски бележки, даващи необходими разяснения върху емблематичния възрожденски текст.
На втора позиция е друго ново предложение – „Първата пушка“ на Никола Беловеждов. Нейната значимост като исторически извор показва факта, че тя е сред използваните източници от Стилиян Чилингиров в неговата биография на Панайот Волов.
„Първата пушка“ на Никола Беловеждов ни пренася в драматичните дни през пролетта на 1876 година. Сюжетът проследява хода на Априлското въстание, запознава ни с трагичната съдба на бунтовниците и ни позволява да се докоснем до образите на знаменити революционни дейци, сред които Панайот Волов, Тодор Каблешков и Тодор Икономов.
Книгата се радва на сериозна популярност в началото на XX век и неслучайно е издадена от Щаба на действащата армия по време на Първата световна война. Военната пропаганда правилно отчита, че написаното ще повдигне духа на българския войник чрез примера на славните му предци.
Днес, в едни далеч по-благоприятни времена, „Първата пушка“ е тук, за да ни разкаже за бойния път на шепата храбреци, дръзнали да се опълчат на своя вековен господар.
За да се затвърди тенденцията тазмесечната класация, на трета позиция застава още едно ново предложение – „Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски. Актуалността на творбата определено ще ви направи впечатление.
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел.
Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо – да употребява насилие срещу недоволните.
С творбата си Михайловски косвено осмива и политическия елит в България, който едва двайсетина години след Освобождението вече неведнъж е злоупотребявал с властта си.
В „Книга за българския народ“ читателят ще открие, че някогашните обществено-политически недостатъци не се различават из основи от днешните, и неслучайно тя е посветена на „всички страдалци, на всички унижени, онеправдани и угнетени“.
