Годината е 1916. Българската армия вече месеци наред се сражава за обединението на всички българи в една държава в съюз с Централните сили – Германия и Австро-Унгария, като Османската империя е съвоюваща страна. Срещу войските на Централните сили воюват силите на Съглашението – Британската империя, Франция и Русия. Нашият северен съсед Кралство Румъния не се намесва във войната, но в началото на лятото все по-ясно личи курс към присъединяване към Съглашението. В Северна България с цел предпазване от вражески действия от румънска страна щабът на Действащата армия разполага със силите на Трета армия с командир генерал-лейтенант Стефан Тошев.
На 22 юни австрийският фелдмаршал Франц Конрад фон Хьотцендорф и германският фелдмаршал Ерих фон Фалкенхайн обсъждат план за евентуални действия срещу Румъния. Австрийският военачалник настоява за светкавичен удар през Дунава с цел превземане на Букурещ в случай, че Румъния се присъедини към Антантата. Този план е отхвърлен категорично от ген. Никола Жеков, командващ българската Действаща армия. Сили за такава операция България просто няма. Той настоява за бързи действия на Трета армия и съюзнически части в Добруджа, след което да се мисли за атака на Букурещ. След дълги спорове виждането на българското командване е възприето.
Като първоначална цел е определено завладяването на крепостите Тутракан и Силистра, които представляват добра база за прехвърляне на румънски войски в Добруджа и така се цели осигуряване на левия фланг на българското настъпление. Срещу българската Трета армия на ген. Тошев се изправя румънската Трета армия на ген. Михай Аслан, в състав 132 пехотни батальона, 135 батареи и 41 ескадрона. Българските сили броят 97 пехотни дружини, 57 батареи и 32 ескадрона. Командващият на всички съзнически части в Добруджа фелдмаршал Аугуст фон Макензен настоява Трета армия да атакува едновременно Тутракан и Силистра. Генерал Тошев предпочита да атакува първо по-силно укрепения Тутракан с аргумента, че не разполага с достатъчно сили и средства, за да осигури превземането на двете крепости. В навечерието на войната планът на българския генерал е приет. Скоро идва и моментът за действие.
На 27 август Румъния обявява война на Австро-Унгария, а след провокация на австрийски кораби от Дунавската флотилия, на 28 октомври румънската артилерия обстрелва Русе, причинявайки жертви сред мирното население. Зачестяват и пограничните престрелки. На 31 август част от 3 рота от 15 погранична дружина с командир подофицер Злати Добрев заема ключовия железопътен мост при село Ново Ботево и упорно го отбранява срещу настъпващия противник.
На 1 септември Царство България обявява война на Кралство Румъния, новината е посрещната с възторг от българите. Те желаят да си отмъстят за подлия удар, нанесен от Румъния в разгара на Междусъюзническата война. След Букурещкия мирен договор нашата златна Добруджа става румънска област, в която е забранено дори да се говори на български език. Частите на Трета армия чакат с нетърпение да разгромят противника и да освободят тази древна българска земя.
Главнокомандващият Действащата армия ген. Жеков пише в заповедта си по Трета армия:
Покажете на тези безчестници, че българинът знае жестоко да отмъщава и да наказва онези, които сквернят родната му земя. И нека вашите мишци не отслабват и вашите ножове не се притъпяват до пълното унищожение на врага. Няма милост, нито прошка за подлеците! Те трябва да бъдат смазани без жал и всяко състрадание.
На 2 септември сутринта българските предни части отхвърлят назад пограничните съединения на противника и като буйна вълна навлизат в Южна Добруджа. Редиците на гордите полкове бодро крачат напред, очаквайки среща с врага. В гърдите им кипи жажда за възмездие за злините, причинени на България и българския народ.
Командващият армията ген. Тошев стои прав в автомобила си и поздравява преминаващите покрай него роти с думите:
Ще ги биете! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!
Войниците му отговарят с вдигнати пушки:
Ще ги бием! Ще ги смачкаме! Ще вземем Тутракан!
Българските части бързо постигат успехи. 2 бригада от Софийската дивизия превзема Аккадънлар (днес Дулово) , а Конната дивизия – Куртбунар (днес Тервел), а 3-та бригада от 1-ва дивизия се насочва към Силистра заедно с 9-ти конен полк. Войските на Варненския укрепен пункт под командването на ген. Кантарджиев се насочват към Добрич. Към Тутракан е насочена ударната групировка на ген. Пантелей Киселов- 2 бригади от 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, 5-ти, 15-ти и 4-ти артилерийски полкове, както и 2-ри тежък артилерийски полк. От Русе към Тутракан се отправя колоната на майор Курт фон Хамерщайн, състояща се почти изцяло от български части. Общите сили на ген. Киселов са 55 хиляди души, 141 оръдия, 53 картечници и 7 ескадрона.
Защитник на Тутракан е румънската 17-та дивизия с командир ген. Константин Теодореску, с обща численост 30 000 души с 218 оръдия и 78 картечници. Замисълът на българското командване е да сломи защитата на крепостта с открит и бърз щурм в южния участък на отбраната при село Дайдър, и спомагателни удари от изток и запад. Флангът и тилът на атакуващите да бъдат пазени от бригадите на Софийската дивизия и 9-ти конен полк. Във вечерните часове на 2 септември частите на генерал Киселов подхождат към подстъпите на крепостта и се подготвят за атака.
Тутраканската крепост е укрепена след 1913 година, опасва плато, високо 120 метра и се състои от система от землени фортове, номерирани от 1 до 15. Фортовете са свързани с няколко реда окопи, изкопани са и ходове за съобщения. Направени са многобройни картечни гнезда. В дола пред фортовете са изградени телени мрежи, вълчи ями и засеки. Артилерията е разположена удобно, престрелките са направени и е ясно, че един открит щурм ще бъде удавен в кръв. Качеството на укрепленията наред с естествено силната позиция дават основания крепостта да се счита за почти непревземаема, ген. Аслан я нарича „Малък Вердюн“. Събитията в началото на септември 1916 година доказват, че този военачалник жестоко се е лъгал. На 3 септември частите на генерал Киселов с бой превземат село Дайдър, отхвърлят предните постове на румънците и осуетяват всички опити за контраатака.
В следобедните часове на същия ден командирът на тежкия артилерийски полк полк. Ангел Ангелов и началник-щабът на Преславската дивизия полк. Стефан Нойков отиват на разузнаване в околностите на село Дайдър. По тяхна преценка обектът е силно укрепен и се налага отлагане на атаката с един ден, за да се осигурят по-добри позиции за артилерията, така необходима в подобна операция. Генерал Киселов моли генерал Тошев за отлагане на атаката с един ден и получава разрешение за това. 4 септември е използван рационално, като на удобни позиции са разположени батареите, установена е връзка и с отряда на майор фон Хамерщайн, пехотните части извършват разузнаване и се доближават максимално до първата линия на отбраната на Тутракан.
Те се окопават, за да могат да отблъснат една евентуална контраатака. Генерал Теодореску не предприема никакви мерки да разузнае силата и разположението на българските войски и гарнизонът на крепостта остава пасивен. Той очаква атака в западния сектор на крепостта и там фортовете са най-плътно заети с части. През този ден войските на Варненския укрепен пункт заемат Добрич, отстъпен от румънците без бой след вихрените атаки на Конната дивизия при Карапелит и Кочмар и разгрома на една цяла тяхна бригада. Българските разузнавателни разезди се срещат с разездите от 3-та кавалерийска дивизия на генерал Леонтович, част от руския 47-ми корпус на ген. Андрей Зайончковски.
Ген. Киселов дава задачи на отделните части – 1 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Божко Икономов трябва да атакува форт номер 7, 3 бригада от Преславската дивизия с командир полк. Хараламби Кметов- фортове 5 и 6, 1 бригада от Софийската дивизия с командир полк. Христо Недялков- форт номер 8. В общ резерв остава 47 полк на полк. Аврамов. Тежката артилерия получава задача да срине защитните съоръжения на крепостта, а полската артилерия- да поддържа пехотната атака с огъня си.
Утрото на 5 септември е студено и в окопите никой не спи. Хиляди мъже очакват сигнал за атака. Стиснали пушките, натъкнали ножовете, те се взират в тъмнината. Часът за възмездие за поруганата чест на Отечеството е дошъл. В 6:30 часа дулата на всички български оръдия изпращат първия си оглушителен поздрав към противника. Стрелят гаубици и тежки оръдия, стреля полската артилерия. Престрелката по зададените обекти продължава 40 минути и в 7:10 часа българската артилерия открива огън „на поражение“. Снарядите на тежкия артилерийски полк са насочени в пространството на фортове 5, 6 и 7. Те скоро са покрити с фонтани пръст от попаденията на нашата артилерия, а екипажът на издигнатия разузнавателен балон докладва за оттегляне на румънската пехота от някои участъци на отбраната.
До 8 часа огънят на българските оръдия разстройва артилерията на противника и частично разрушава неговите укрепления. В 8 часа ген. Киселов дава заповед за започване на пехотната атака. По негово разпореждане командирите трябва да предвождат веригите заедно с полковите знамена. Десет минути по-късно хиляди български мъже с неукротима ярост излизат от окопите си с викове „Ура!“. Посреща ги ураганен артилерийски, пехотен и картечен огън. Под звуците на „Шуми Марица“ и с развети знамена нашите войници се хвърлят в атака, която се оказва последна за мнозина от тях. С цената на многобройни жертви те преодоляват огнената стена пред себе си и се спускат към телените мрежи.
В сектора на 3-та бригада, малко преди 11:00 часа началникът на лявата колона от 19 полк подполковник Васил Бананов застава начело на атакуващите и увлича дружините в решителен щурм. Крачещ смело напред, той е пронизан от куршум и пада тежко ранен. На събралите се около него войници той казва:
Раниха ме, братя, но вие изгонете тоя мръсен влах!
Подполковник Бананов се прощава с полковия командир полк. Антон Дяков и е отнесен назад, за да умре от раните си, а Шуменци, натъжени и разярени от загубата на подполковника продължават атаката. Румънските батальони се държат здраво, на помощ се притичват картечарите от ротата на кап. Христо Бърдаров и картечната рота на 47 полк с командир поручик Крум Хитров. Този млад командир загива от вражески фугас, опитвайки се с огъня на своите картечници да разчисти пътя на другарите си към победата. В 11 часа две дружините от 3 бригада нахлуват във форт 6 и в ръкопашен бой избиват останалите живи защитници, завладени са и окопите източно от форта. Първи нахълтва във форта командирът на 7 рота поручик Васил Самсиев, който е убит в схватка с румънските пехотинци. С бой се разчистват от противникови войници подстъпите към форт 5. Той пада в ръцете на българите в 12:30 часа. Започва преследване на отстъпващите вражески части към форт 4, където в боя „на нож“ загива храбрият кап. Марин Попов. Вбесените му войници избиват румънците до последния човек.
Вдясно от 3-та бригада действа 1-ва бригада от Преславската дивизия. 7-ми пехотен Преславски полк трябва да атакува пространството западно от форт 7, а 31-ви пехотен Варненски полк- самия форт и пространството източно от форта. Тези полкове нощуват само на 600 метра пред телените мрежи и засеките. След получаване на заповедта за обща атака, двата полка като един човек се вдигат като един и стремително настъпват. Румънците са слисани от светкавичното настъпление и откриват бесен огън. Българска кръв обагря склона срещу румънското укрепление. Ефрейтор Коста Димитров от 14-та рота на 7-ми пехотен полк призовава другарите си:
Напред, другари! Да отмъстим на мамалигарите за техните безчестия и злодеяния!
В 9:30 часа нашите роти са само на 200-250 метра пред засеките, където са приковани от огъня на защитниците на Тутраканската крепост. Батареите на 5 и 15 полк бият по окопите на противника, но да се поднови атаката е просто невъзможно. Тежки жертви предизвиква фланговият огън от форт 8. Бойните вериги и поддръжките вече са едно. Не по-различно е положението на съседния 31 полк. В 10:30 часа командирите застават начело на групи войници и ги вдигат в атака. Кап. Стоян Куцаров, командир на 1-а рота, загива начело на ротата си, когато тя минава през телените мрежи. Картечен откос отнема живота на подпоручик Мирчо Маринов, фугас зарива подпоручик Никола Кълеков. Видял проклетата вражеска картечница, която коси другарите му, подпоручик Стефан Белчев повежда щурмова група нагоре по склона. Той не успява да достигне до картечницата, загива от огъня на куполно оръдие.
Достигнали телените мрежи под убийствения огън на румънците, започва борба с препятствията. С ръце и брадвички коловете са извадени, някъде войници хвърлят раниците си, за да минат през загражденията. Много храбреци остават завинаги на телените мрежи с надупчени от куршуми тела. Убити и ранени падат почти всички старши и младши офицери. Пред мрежите загива младият подпоручик Йордан Харизанов, единствен син на възрастни и бедни родители. Вражески куршум го поваля смъртоносно, докато с вик „След мен, момчета!“ вдига войниците си в атака. Същата съдба сполетява и подпоручик Никифор Ковачев.
За да спаси другарите си от фланговия огън на румънски картечници, той повежда войниците си нагоре по склона, за да падне със смъртта на храбрите. Тежко ранен в гърдите е капитан Жечев от 7-ми Преславски полк, който въпреки раната си остава на бойното поле. Взводният командир от 14-та рота на същия полк подпоручик Петър Пастърмаджиев получава заповед да поведе войниците си в атака, когато румънски картечен откъс го ранява смъртоносно. Взводният подофицер Миню Хаджииванов става прав под града от куршуми и извиква:
Взводният командир е тежко ранен! Слушай моята команда-взвод напред!
Телата на убитите и ранените застилат подстъпите към крепостта, но устремът на българския войник не може да бъде спрян.
Самият полкови командир е в най-предната верига и заповядва на знаменосеца старши подофицер Чокоев да развее полковото знаме. Със светнали очи преславци виждат полковата светиня, която съпътства славния им боен път в Балканските войни. Сърцата им се изпълват с гордост и желание да победят и отмъстят за падналите си другари.
В 12 часа идва и заповедта за щурма. С гръмовен глас полк. Добрев извиква, надвиквайки шума на битката:
Напред, славни Преславци!
Отговаря му дружният вик на останалите живи :
Ура! На нож!
Полковникът застава начело на веригите, следват го останалите здрави офицери. Под диплите на знамето в атака се вдигат всички останали в строя бойци и скоро българите нахлуват в румънските укрепления. По-голямата част от противника не дочаква удара“ на нож“ и се оттегля назад по ходовете за съобщения. Останалите във форта румънци отчаяно се бранят, като в боя за форта и окопите падат мнозина български храбреци. Подпоручик Стефан Радков се нахвърля със сабя срещу слисаната прислуга на едно куполно оръдие и започва да сече, за да загине със смъртта на храбрите. При очистване на окопите от вражески куршум загива подпоручик Димитър Гемеджиев. Не след дълго Преславци стават господари на първата отбранителна линия. Славните войници от 31-ви пехотен Варненски полк с невиждана ярост в 10:30 часа се нахвърлят върху телените мрежи и като мощна вълна заливат склона, скоро форт 7 е превзет.
Вдясно от Преславската дивизия се бият славните шопи на полковник Недялков. Те се приближават към фортове 8 и 9 под дъжд от куршуми и в около 11 часа вече са на 800 метра от форт 8. Там започват да се окопават. Давайки пример на другарите си загиват подпор. Алипия Коджиски и Стефан Савов, както и редник Атанас Иванов Черкезов. При едно стихване на огъня от румънска страна целият боен ред се вдига като стена и под звуците на „Шуми Марица“ напредва стремително. Бляскат ножовете, шопите вървят напред, без да се страхуват. Първи в атака се понася подпоручик Димитър Попович. Противниковите войници са ужасени от вида на българските бойци и започват да напускат позицията.
По време на атаката е ранен командирът на 6-ти пехотен Търновски полк полковник Иван Червенаков. За да изнесе командира си от бойното поле, към него се спуска подофицер Димитър Златев, който е убит от противникова граната. Скоро с помощта на внезапно появила се дружина Преславци е овладян форт 8, скоро след това е взет и форт 9. Форт 2 е взет след атака на колоната на майор фон Хамерщайн в късния следобед. По същото време бригадата на полковник Недялков овладява останалите фортове в източния сектор и отбива смела вражеска контраатака в района на форт 9.
Смелостта на българските войници в този първи ден на атаката е безпримерна. Въпреки ожесточения огън на противника, въпреки тежките жертви, силната неприятелска отбрана е смазана. Полковете на генерал Киселов се подготвят за решителната атака на последната линия на румънската защита. Победата струва на нашата армия скъпи жертви- 163 офицери и 6703 подофицери убити, ранени и пропаднали без вест. Геройска кръв обагря земята около Тутракан, за да я освети с подвига на загиналите и останалите живи техни бойни другари. На противника е нанасен огромен военен и морален удар. Започва часът на българското възмездие.
