Четете втора част на изследването, обхващащо щурма и превземането на Тутраканската крепост през Първата световна война. За да се върнете към първата, кликнете тук.

В края на деня на 5 септември българските полкове се укрепяват на 800-1000 крачки пред превзетите фортове, в близост до края на гората, която отделя първата от втората линия на отбраната. В 18 часа ген. Киселов издава заповед до поверените му части да се подготвят за атака на последната линия на отбрана на крепостта на следващия ден. Румънската 17-та дивизия получава подкрепления от около 10 000 души и организира линия на отбрана в близост до новите позиции на българите. Ген. Теодореску решава да контраатакува частите на ген. Киселов, предполагайки, че те са претърпели прекалено тежки жертви и няма да удържат една бърза повратна атака. В 23:00 ч. заповедта на румънския командващ е издадена. По заповед на командира на румънската Трета армия от Силистра трябва да тръгнат полковете на генерал Басарабеску, които трябва да ударят българите при Тутракан в гръб.

Настъплението на българите започва в ранното утро на 6 септември. В района на 1-ва бригада дружините от Преславския полк тръгват напред в 6:30 ч., като до 10:30 ч. настъпва бавно през царевични ниви. Огънят на румънската пехота и артилерия е безвреден, тъй като движението на българите остава скрито за тях. От заловен румънски офицер се получават сведения, че в редиците на противника цари хаос и деморализация. По заповед на командира на полка веригите навлизат в гората, където противникът е устроил засади. С нож и приклад румънците са избити и към 11:30 ч. полкът излиза в северния край на гората. В откритата местност противникът посреща храбрите Преславци с ураганен огън, който им нанася тежки загуби. Българите са приковани към земята и започват огнева борба със защитниците на Тутракан.Също в 6:30 ч. 31-ви полк започва настъплението си, преодолява съпротивата на румънските вериги и навлиза в гората, излизайки от нея почти едновременно с Преславци.

Батареите от 15-ти артилерийски полк подавят огъня на противниковите гаубични батареи и в 12:00 ч. те се оттеглят. Артилеристите заемат удобни позиции за обстрел на втората отбранителна линия, скоро към тях се присъединяват и две наши гаубични батареи. Всички български оръдия в полосата на 1-ва бригада откриват огън по румънските окопи и скоро противниковите войници започват да напускат окопите и бързо да отстъпват към Тутракан. Пехотата отговаря с „Ура!“ и в 12:30 ч. Преславци и Варненци прегазват защитата на Тутракан. Към 15:00 ч. войниците на двата полка се събират на гребена над града.

В района на 3-та бригада 19-ти полк настъпва в 7:00 ч. и влиза в гората, където дружините се размесват и в 12:00 ч. спират. В същото време румънците контраатакуват неочаквано и пленяват две картечници. Група войници се събира при офицерски кандидат Стилиянов и като лъвове се хвърлят, за да си върнат картечниците. В краткия бой с нож вражеските войници са избити до последния човек. В този момент огънят на румънската артилерия подпалва гората. Полк. Дяков организира гасенето на пожара и търси свръзка с бригадния командир с настояване съседният 48-ми полк, който закъснява с настъплението си, да осигури изложения му фланг.

В 12:00 ч. двата полка застават един до друг. 2-ра дружина от 19-ти полк се изгубва в гората и с бой успява да излезе от нея. Без да чакат другарите си, ротите на тази дружина откриват ожесточен огън по отстъпващия противник и в 13:00 ч. превземат окопите му в участъка пред себе си. По същото време останалите части от 19-ти полк се появяват в края на гората и започват престрелка с намиращите се в окопите румънци. В 15:30 ч. Шуменци настъпват, защото противникът напуска отбранителната си линия и се оттегля към града.

Румънски войници спасяват знамето си.

В участъка на 1-ва бригада от Софийската дивизия в 6:50 ч. румънците започват контраатака, обхванат е десният фланг на бригадата, полк. Недялков удължава бойния ред и заповядва на една от батареите да обстреля врага. С огън повратната атака на противника е отбита. Виждат се кораби, които отнасят ранените вражески войници на северния бряг на Дунав. Настъплението започва и в 11:30 ч. шопите са на 800 метра от втората отбранителна линия. Недочаквайки обещаното подкрепление от частите на 3-та бригада при Сарсанлар (днес Зафирово), в 12:30 ч. атаката продължава, достигайки на 400 крачки от румънската позиция. Там веригите са приковани от ожесточения огън на батареите на генерал Теодореску.

Подкрепени от мощния огън на нашите артилеристи, шопите в 17:00 ч. достигат до гребена над Тутракан. Отрядът на майор фон Хамерщайн преодолява съпротивата на противника в западния сектор на отбраната и войските му се приближават до града. Батальоните на генерал Басарабеску от Силистра са посрещнати от 3-та бригада на Софийската дивизия с командир полк. Атила Зафиров и след упорен и кървав бой са разгромени.

Виждайки разгрома и на втората отбранителна линия, в 12:30 ч. генерал Теодореску изоставя крепостта и минава отвъд Дунав. За комендант на крепостта той оставя полк. Николае Марашеску. Хаосът в румънските редици е пълен, войниците не слушат вече никого, а се насочват към брега на реката, изоставяйки оръжие, боеприпаси и раници. Те очакват да намерят лодки и кораби, които са докарвали подкрепленията. Но по-голямата част от лодките и корабите вече плуват към отсрещния бряг. Избухва паника, войниците препълват останалите лодки и преобръщат с тежестта си някои от тях. В отчаянието си някои от тях се хвърлят в реката и започват да плуват към Олтеница. Българите обстрелват с пехотен и артилерийски огън бягащите. Много румънски войници губят живота си, опитвайки се да стигнат до северния бряг на реката. Към 16:00 ч. полковник Марашеску  изпраща записка на немски език до генерал Киселов в която пише:

„Предавам се безусловно с моите офицери, войници и боеприпаси.“

В 16:30 ч. парламентьорите майор Калимат и поручик Попеску достигат до 1-ва дружина от 31-ви пехотен полк и предават писмо за безусловна капитулация от командира на 18-та бригада полк. Димитреску. Двамата са препратени към бригадния командир полк. Икономов, където пристигат в 17:30 ч. Щабът на дивизията е уведомен по телефона, а ген. Киселов приема предложението с условие румънските командири да излязат без оръжие пред казармите си в 18:30 ч. Поражението на румънците е страшно . В плен попадат 2 знамена, 420 офицери, 28 000 подофицери и войници, 151 оръдия, 62 картечници и цялото оръжие и боеприпаси на две дивизии. При отбраната на крепостта и в избухналата паника с преплуване на реката, противниковата армия губи 7500 души убити, ранени, удавени и пропаднали без вест. От гордата 17-та дивизия и подкрепленията от 15-та дивизия на отсрещния бряг минават едва 4000 души.

След битката при Тутракан.

Полковете на ген. Киселов губят 57 офицери и 2442 подофицери и войници загинали, ранени са 169 офицери и 7623 подофицери и войници, или общо около 20% от личния състав на частите, взели участие в щурма на крепостта. 7-ми пехотен Преславски полк губи около 50% от личния си състав.

Неизвестният автор на историята на 14-та рота от Преславския полк в Добруджанската кампания ни е оставил следните, написани с кръвта на сърцето му редове:

„Тутракан! За теб сложиха костите си много скъпи български синове. Името ти, някога неизвестно, ще бъде предмет на историята. Там, под твоите стени стърчат братски могили, творците на твоето име и слава.

Поклон Вам, самоотвержени български синове, поклон пред далечните Ви гробове. Скъпите сълзи на милите майки ще росят далечните Ви гробове. Теменуга, здравец и бръшлян ще растат и ги красят.

Българийо, за тебе те умряха,

Една бе ти достойна зарад тях,

И те за теб достойни, Майко, бяха!

И твойто име само кат‘ мълвяха,

Умираха без страх….“

Посвещава се на светлата памет на героите от Тутраканската епопея, падналите на полето на честта и на останалите живи техни бойни другари. Вечна слава на героите!

Не са забравени!

Признателните поколения българи

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Превземането на Тутраканската крепост
4.5 от общо 62 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

1 коментар

  1. Всяка европейска държава има своя собствена история на участие в Първата световна война, свои герои, успехи и поражения. Винаги уважавайте героизма на войниците, борещи се за свободата на своята страна

Отговор