Софийската зоологическа градина може да се похвали със 132-годишна история, през която винаги е била притегателен център за столичани от всички възрасти. Тя е създадена от цар Фердинанд, който е известен със своите знания и изявен интерес към птиците, насекомите и ботаниката. Запленен от българската природа, той прекарва много време сред нея в събиране на различни животински и растителни екземпляри.
В края на 1887 г. със специален указ на тогавашния княз Фердинанд се отрежда терен за Зоологическа градина в Царската ботаническа градина. По онова време мястото се намира в края на града, в близост до днешната Борисова градина.
През 1890 г. Царската зоологическата градина заема своето място, след облагородяването на терена и усиления строеж на клетки. Настанени са първите животни – видри, диви кози, елени, хищни птици, лами, лебеди и жерави.
През годините паркът непрестанно се развива, а през 1912 г. от Хамбург пристигат мъжки и женски индийски слон. Предоставен им е обора в двореца Врана. Мъжкият е кръстен Нал, а женската — Дамаянти – по едноименния индийски епос. Те са на тригодишна възраст, доста кротки и допускат хората близо до себе си. Силният Нал помага при оранта на царската градина.
Двата слона прекарват шестнайсет години във Врана. С тяхната поява започва традиционното отглеждане на слонове в Софийския зоопарк. Това е причината днес емблемата на Зоологическа градина в столицата да е слон с корона.
Но да се върнем в миналото. Годината е 1914-а, а френският вестник „Le Petit Journal“, в броя си от 21 юни, ни показва на заглавна страница гравюра на цар Фердинанд, забавляващ се с единият от слоновете в Зоопарка, и закачлив надпис под нея, гласящ: „Забавленията на един владетел“.
Краткият текст, придружаващ гравюрата е повече от информативен:
Всички владетели имат свое хоби. Кралят на Англия колекционира пощенски марки, руският цар обича земеделието и с готовност захваща ралото, кралят на Швеция си пада художник, кралят на Италия е сред най-информираните нумизмати, а що се касае до Вилхелм II, всеки знае, че благодарение на разнопосочните си интереси, той е едновременно художник, историк, оратор, критик, драматург и музикант.
Но хобито на българския цар Фердинанд е най-оригиналното от всички. То се състои в дресирането на слонове. Царят има в покрайнините на София един малък парк, където на свобода живеят четири красиви слона, които му принадлежат. Царят обича да отива там всяка сутрин и да се разтоварва грижите, като учи слоновете да работят като същински професионални самосвали.
От време на време, царят се забавлява, канейки в този импровизиран цирк чуждестранните представители и организирайки в тяхна чест „гала“ представления.
Автор: Юли Грънчаров
