Той не е българин, но житейската му съдба се преплита с българската история и то в едни от най-вълнуващите ѝ моменти – Априлското въстание и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, близък приятел на бележития български поет Христо Ботев.
Николай Судзиловски е роден през 1850 година в Могильов, в днешна Беларус, в дворянско семейство. Постъпва в Правния факултет на Петербургския университет през 1868 година, но правото не му е по вкуса и след година записва медицина в Киевския университет.
Увлича се по революционните идеи на народничеството и през 1874 година напуска родината си, в която няма да се завърне никога повече. Отива в Лондон на стаж в болница, където успява да говори на един митинг заедно с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. След това се мести в Женева, където среща първата си съпруга и му се раждат две деца. През 1875 година се мести със семейството си в Букурещ и успява да се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Букурещкия университет.
Именно в румънската столица героят на настоящия разказ се сприятелява с Христо Ботев, който оказва влияние върху идеите му. През пролетта на 1876 година, когато подготвя четата си, Ботев предлага на своя съратник да стане лекар на бъдещото революционно начинание.
След кратък размисъл Судзиловски отказва предложението, тъй като не вярва в успеха на делото, а друг аргумент е и семейството му. Той е един от хората, които изпращат Ботев на гарата в Букурещ на 13 май 1876 година. Само седем дни по-късно поетът загива за свободата на България.
По време на Руско–турската освободителна война Судзиловски лекува ранени войници и провежда революционна агитация сред тях. След конфликта обикаля из Европа, а през 1882 година се преселва в Източна Румелия, където става един от известните хирурзи и виден агитатор на анархическите идеи (лекарят е последовател на Бакунин). Според някои изследователи взема участие и в Съединението. След преврата на 9 август 1886 година е заподозрян в шпионаж в полза на руското имперско правителство и напуска България завинаги.
След кратък престой в Гърция се отправя за Сан Франциско, където приема американско гражданство, става уважаван лекар в града. За емигрантите от източна Европа той е легенда – помага им с пари, преглежда безплатно, има широка и благородна душа.
Скандал с местния руски епископ води до отлъчването му от църквата и разрушава репутацията му. Д-р Николай Русел, както междувременно се е прекръстил, заминава със съпругата си към Хавай през 1892 година. Работи като лекар в плантация, а интересите му в областта на ботаниката и геологията заемат останалото му свободно време. Политическата му ангажираност също е силна, той обожава хавайците и начина им на живот и се противопоставя на анексирането на Хавайските острови от САЩ.
Хавайците го нарича Каука Лукини („Руския доктор“) и безрезервно го подкрепят. След анексирането на островите през 1898 година, д-р Русел оглавява партията на местните жители, заедно с видни американци, които се застъпват за по-широка автономия на островите. През 1901 година докторът е избран за първи председател на Сената на Хавай и работи усилено за развиване и регулиране на местното самоуправление. За съжаление той е обвинен несправедливо в авторитарни методи на управление и подава оставка. Започва отново да практикува медицина.
По време на Руско-японската война той заминава за Япония и провежда агитация сред руските военнопленници. Съпругата му остава в Хавай и бракът им се разпада. След края на войната се установява в Нагазаки и се жени за трети път – за японка. През 1907 се мести във Филипините, а през 1921 година се мести в Китай.
Посветил живота си на науката и на революционните и анархически идеи, д-р Русел работи до самия край на живота си през 1930 година. Въпреки че има възможност да забогатее, след смъртта му единственото богатство е огромната библиотека. Така приключва необикновеният живот на доктор Николай Судзиловски, близък приятел на Ботев и човек, свързан с историята на страната ни.
