Тук започва пътуването на Бертрандон дьо ла Брокиер в задморските земи през 1432 година.
За да спечелим и привлечем сърцата на знатните хора, които желаят да видят света, по заповед и нареждане на високопоставения ми всемогъщ господар, към когото изпитвам страхопочит, Филип, по милост божия, дук на Бургундия, на Брабант, на Лимбург и на Лотие, граф на Фландрия, на Артоа и на Бургундия, аз, Бертрандон дьо ла Брокиер, родом от Гиенското херцогство, … доколкото мога да си спомня и както грубо бях съставил в една малка книга по памет, накарах да се опише това кратко пътуване, което направих, та в случай, че някой християнски крал или принц рече да предприеме завоюването на Ерусалим с многобройна войска по суша или пък някой благородник пожелае да направи такова пътуване до тоя град, да може да познава градовете, крепостите, областите, местностите, реките, планините…
Френският рицар Бертрандон дьо ла Брокиер, съветник и таен агент на херцога на Бургундия Филип Добрия, написва книга на средновековен френски “Задморско пътешествие” с цел улесняването на нов кръстоносен поход. Рицарят се връща от поклонение на Божи гроб. Той пътува от Дамаск с една видна мохамеданка, сродница на султана, а в свитата има и един българин – помак. Ето какво пише рицарят за София:
Най-после след три дни стигнахме в един град, наречен София, който едно време бил твърде значителен, което се вижда от остатъците от стените му, съборени до земята. И до днес още е най-хубавият град в България. Има една малка крепост и се намира до една планина, която е в южната му страна, но лежи в началото на едно голямо поле до 60 мили дълго и 10 широко. Жителите на града са най-вече българи, а също така и по селата. Турците са малобройни, нещо, което дава на българите голямо желание да се отърват от робството, ако могат да намерят, кой да им помогне за това.
Дьо ла Брокиер е един от първите европейски пътешественици, преминал през българските земи след османското завоевание. Той е роден в края на XIV или началото на XV век в Херцогство Аквитания. За живота му преди 1421 г. няма данни. През тази година той става оръженосец (Ecuyer tranchant) на Филип Добрия. Той бързо печели доверието на херцога и е натоварен с поредица от важни мисии. През 1423 г. е удостоен с титлата „Първи оръженосец“ (premier écuyer tranchant). Бертрандон прави малко природни описания в сравнение с други пътешественици. Погледът му се спира повече върху хората от поробените земи.
Преминахме през много красива равнина между две планини, през която тече река Марица. Тя е поне четиридесет мили широка. Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Те бяха наскоро заловени в Босненското кралство при един поход на турците. Двама турци ги водеха за продан в Одрин.
Видях турци, които се връщаха от поход в Унгария. Повечето от ония, които видях аз, бяха само с меч; малцина носеха лък и меч. А най-добре въоръжените носеха и малък дървен щит. Струва ми се велика жалост е, дето такива хора подчиниха християнството. Те в същност чинят много по-малко от онова, което вярваме за тях и за техните подвизи.
Бертрандон пише своята книга цели 20 години след изпълнението на мисията си. Криел е своите цели за написването, като казва, че просто е пожелал да се поклони по Светите места. Но веднага се забелязва, че въпросният поклонник пропуска без поклонение половината свети места по пътя си. Още преди Бертрандон да стигне Бурса, ние сме наясно: той е разузнавач, изпратен да наблюдава що за хора са тези, които са успели да завладеят толкова много християнски земи. Към края на книгата фокусът му пада върху тяхното въоръжение и начина, по който те водят битка.
Понеже живях малко между турците, под разбрах какви са похватите им както в техния начин на живот, така и във военно отношение. Те са хора старателни и винаги стават рано и изразходват малко, когато са на къра и изобщо се задоволяват с малко: къс недопечен хляб, сурово, малко просушено на слънце месо или кисело мляко, или друго нещо като мед, сирене, грозде, плодове или зеленчуци. От шепа брашно забъркват каша, с която поминават цял ден шест или осем души.
Ако някой техен кон или камила бъде ухапан от змия или заболее от някаква болест и не могат да го излекуват, веднага го колят и изяждат. Тези, които ги познават или са живели с тях, ми казаха, че щом християните подготвяли голяма войска, за да го нападнат, Турчинът (така нарича Бертрандон султана) научавал винаги своевременно. А когато се подготви и узнае приближаването и разположението им, защото си има хора за това, потеглял внезапно и че десет хиляди турци вдигали по-малък шум от сто въоръжени християни. Биел само един тъпан и първите тръгвали веднага, а останалите ги следвали в непрекъснат низ.
Те са много покорни на Турчина и никой от тях, колкото и голям чин да има, не би посмял от страх за живота си да не изпълни заповедта на господаря. Аз смятам, че в това се крие главната причина за големите му военни успехи и завоевания и благодарение на него Турчинът е завладял много повече от площта на Френското кралство. Колко жалко, че е така.
Всеки от тях носи барабан, завързан за гривната на седлото, и ако разбере, че между преследвачите е настъпило безредие, онзи или онези, които предвождат, удрят три пъти барабана. Тогава всеки повтаря ударите и веднага всички се скупчват като прасета, когато едно от тях изквичи. Ако ония са все още в безредие, те ще знаят как да ги причакат. А ако случайно неприятелят ги преследва в строй, те го оставят да стигне до основните им сили, разположени в много колони, и тогава връхлитат върху му от всички страни.
