В нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година, в 2 часа и 30 минути, в Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на Трайчо Костов Джунев. Един от най-известните функционери на БКП, чиято дейност е от изключително значение за партията по време на Втората световна война. В настоящия материал ще разберете как се стига до злощастния край на Трайчо Костов и превратностите в житейския му път.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Завършва Първа мъжка класическа гимназия с отличен успех през 1916 година. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но прекъсва поради избухването на Първата световна война. Като част от армията завършва Школата за запасни офицери. Преди и след войната е стенограф в българския парламент на нещатна позиция, като именно стенографията е едно от неговите любими занимания. Продължава следването след края на войната, но не успява да завърши поради партийната си дейност и арестуване.
Трайчо Костов има дълга кариера в комунистическата партия. Увлича се по младежкото комунистическо движение, а от 1920 година вече е член на БКП (тесни социалисти). Включва се в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година, а от следващата работи за ЦК на партията като деловодител. През октомври обаче е арестуван. Подложен на мъчения от Обществена безопасност, той извършва опит за самоубийство, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата на дирекцията на полицията. Оцелява, след като пада на покрива на съседното кафе. Осъден е на осем години затвор.
Успял да се спаси благодарение на амнистията от 1929 година, Костов заминава за Москва, където става член на ВКП (б) и работи в Задграничното представителство на БКП, а заедно с това и в ръководството на Коминтерна. През 1936 година става член на Политбюро. По време на процеса срещу ЦК през 1942 година получава доживотна присъда. Излиза на 7 септември 1944 от Плевенския затвор и е натоварен с влиятелна роля в ЦК като координатор и обединяващ работата на комитета. Води редовна кореспонденция с Георги Димитров, който по това време е в Москва. По този начин Костов участва във вземането на най-важните решения, касаещи партията.
След 9 септември застава начело на организираната кампания срещу противниците на новата власт. Върл поддръжник е на Народния съд. Участва в състава на четвъртото правителство на ОФ от 11 декември 1947 година като подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.
Как тогава да си обясним факта, че един толкова лоялен и ценен за партията човек е не просто изтласкан от редиците ѝ, а осъден на смърт?
Нека обърнем поглед към международната обстановка през този период и решаващия фактор за българската политика – Съветския съюз. Студената война вече е започнала, идеята за народна демокрация е изоставена от Сталин като негодна в новите условия и той приема мерки за установяване на засилен контрол върху комунистическите партии. Това става на известната среща в Шкларска Поремба през 1947 година, на която Сталин създава условията за единни действия на комунистическите партии за засилено уеднаквяване към съветския модел. Новата линия се прокарва чрез създаденото Коминформбюро.
Още тогава се забелязва известно колебание сред някои дейци на БКП, които вярват, че следването на един национален път е по-прагматичен начин за достигането до съветския модел, тъй като би взел предвид специфичните условия и особености на българската икономика. От подобни съображения изхожда и Трайчо Костов.
Поддържането на тази линия се оказва невъзможно. През 1948 година в комунистическото движение настъпва разрив между двама от неговите лидери – Йосиф Сталин и Йосип Броз Тито. Сталин затяга още повече юздите и действията му показват стремеж да представи Югославия като горчив урок за останалите източноевропейски страни, в случай че последват примера на Тито.
Съдбата на Трайчо Костов сякаш е решена още през декември 1948 година в Москва, когато заедно с Георги Димитров и Вълко Червенков е на среща със съветския лидер. Във вечерта на 6 срещу 7 декември Сталин критикува отказа на Костов български стопански и търговски институции да дават сведения на сътрудниците на съветското посолство относно цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Направено е сравнение с действията на югославските власти, които също отказват да споделят информация, касаеща държавни тайни с Москва.
Какъв е отговорът на Трайчо Костов? Той споделя пред Сталин, че принципно не е против предоставянето на информацията, но това следва да се осъществява в един по-централизиран маниер, през него, като председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Тук Сталин избухва и издава своя въпрос-присъда:
„Вие що за комунист сте? Жулик!(крадец, мошеник) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай!“
Останалото, както се казва, е история. През януари 1949 година във връзка с учредяването на СИВ в Москва се намират Васил Коларов, Добри Терпешев и Антон Югов. По време на срещата съветските представители отново говорят за национализма на Трайчо Костов и неговата грешка.
През пролетта на 1949 година срещу Трайчо Костов започва истинска пропагандна кампания, в която водеща роля имат пристигналите от Москва „съветници“ към правителството. Те получават активна подкрепа от Васил Коларов и Вълко Червенков, които виждат в лицето на своя съпартиец конкурент за поста на Георги Димитров.
Фокусът на кампания е върху няколко неща. Обвинения в антисъветска дейност, извършване на шпионаж в полза на САЩ и Великобритания, а също така и в сътрудничество с Титовия режим.
На 26-27 март 1949 година се провежда пленум на ЦК, на който се обсъжда доклад на тема „Политическите и антипартийни грешки на Трайчо Костов“, изнесен от Васил Коларов. Въпреки че в продължение на три часа Костов отхвърля категорично обвиненията, докладът е одобрен, а съдбата на бившия студент по право е изхвърляне от състава на Политбюро и предложение за снемане от държавните му постове.
Трайчо Костов обаче остава член на БКП и депутат във Великото народно събрание със значително влияние. Логично, дейците на ЦК виждат в неговото лице опасност за тяхната власт, която трябва да бъде отстранена.
На пленума от 11-12 юни 1949 година той е изключен и от партията. Арестът му не закъснява – 21 юни 1949 година, след решение на Секретариата на ЦК на БКП от 18 юни (потвърдено и от Политбюро).
През юни 1949 година е арестуван, като е обвинен в опит да организира военен преврат с парична помощ от Югославия. За процеса срещу Костов от Москва пристигат специални лица, сред които ген. Владимир Чернев. В следствието се намесва и Васил Коларов, като по този начин отново демонстрира амбицията си да наследи Георги Димитров.
Следствието се осъществява от Държавна сигурност, като Трайчо Костов дълго време е лишаван от сън и храна, бит и подлаган на други мъчения. Ситуацията напомня престоя му в ареста на Обществена безопасност. Нечовешкият режим го пречупва и той подписва исканите показания, чрез които е изправен пред съд.
Съдебният процес се води от 7 до 14 декември 1949 година. Делото се гледа в Дома на народната войска (дн. Централен военен клуб). Начело на състава е председателят на Върховния съд Борис Лозанов. Обвинението се поддържа от Владимир Димчев и Тодор Цаков от Главна прокуратура.
За Трайчо Костов има малко опции. Една от тях включва отказ от показанията, дадени по време на следствие, за които той казва истината – че са изтръгнати чрез насилие. На това не се обръща особено внимание.
Съдът го осъжда на: „смърт с лишаване от правата по чл. 30 от НЗ завинаги и конфискуване на цялото му имущество“. В последния си разговор той споделя следното:
„В своята последна дума пред почитаемия съд смятам за дълг на своята съвест да заявя пред съда и чрез него на българската общественост, че никога не съм бил в служба на английското разузнаване, никога не съм взимал участие в престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика…“
Председател: „Какво искате от съда?“
Трайчо Костов: „… винаги съм се отнасял“
Председател: „Какво искате от съда?“
Трайчо Костов: … „с уважение и почит към Съветския съюз…“
Заедно с Трайчо Костов на процеса са осъдени на различен брой години затвор Иван Стефанов (министър на финансите), Никола Павлов (секретар на ЦК), Никола Начев (помощник-председател на Държавния комитет за стопански и финансови въпроси), Борис Христов (бивш търговски представител в СССР), Цоньо Цончев (управител на БНБ), Иван Славов (директор на Обединението за каучукова индустрия при Министерството на индустрията), Иван Георгиев (бивш директор на Дирекцията за външна търговия при Министерството на външната търговия), Благой Иванов, Васил Ивановски и Илия Баяцалиев (и тримата емигранти от Македония).
Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група не само има международен отзвук, но се превръща в повод за разрив в отношения между България и САЩ. След свои остри коментари, пълномощен министър Доналд Хийт е обявен за persona non grata, на което Вашингтон отговаря със скъсване на дипломатическите отношенията на 21 февруари 1950 година. Нещо повече, още на следващата година САЩ денонсират сключената с България търговска спогодба.
След смъртта на Сталин (1953 година) в Източния блок започва процес на известни промени, катализиран с решенията от ХХ конгрес на КПСС (18-25 февруари 1956 година), на който по умерен начин е разобличен т. нар. култ към личността на Сталин и който бележи утвърждаването на Никита Хрушчов. Естествено, България се съобразява с новия съветски курс. Това се случва на известния Априлския пленум, който освен всичко друго носи и посмъртната реабилитация на Трайчо Костов. Създадена е специална Комисия по обследване делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси, чийто председател е Димитър Ганев, тогавашен секретар на ЦК на БКП.
В доклада на комисията се констатира „че не е имало антипартиен и антиправителствен заговор, че обвиненията в това отношение са измислени и монтирани“ и „обвинението в шпионаж в полза на чужда държава, вършен от осъдените, също така е неоснователно. То не се доказва от наличните факти“. Въпреки това не е спестена и известна критика. Комисията подчертава, че Костов „в своята политическа дейност има редица грешки и уклони“, както и че „той станал изразител на антисъветски настроени елементи в партията и държавния апарат“.
Решението на пленума на ЦК от 6-7 септември 1956 година отхвърля обвиненията в шпионаж, заговорническа и вредителска дейност, но същевременно: „Намира за правилна оценката мартенския пленум от с.г., че Трайчо Костов е допуснал груби грешки от националистически характер“. Пленумът отменя и решението от 1949 година за изключването на Трайчо Костов от БКП.
Тази частична реабилитация е преодоляна едва след като Тодор Живков губи властта през 1989 година. С решение на ЦК от 14 декември 1989 година са отхвърлени и останалите обвинения за националистически характер и антисъветска дейност.
Процесът срещу Костов и неговата група не е уникален. Из цяла Източна Европа по това време започва изтласкване на националните комунисти за сметка на сталинистките кадри. Това се наблюдава в Румъния, Чехословакия, Полша, Албания и макар не всички да завършват по същия начин, навсякъде Сталин търси „врага с партиен билет“.
Самият Костов може да се определи като национален комунист. Първо, той не е част от онази група комунистически дейци, чийто възгледи са оформени в Москва, а черпи идеите си от условията в България. Второ, той отказа да сподели икономически тайни с най-близката на България страна в лицето на Съветския съюз. Подобни действия не могат да бъдат толерирани от Сталин.
Впечатление прави, че сред хората участвали в реабилитацията на Костов през 1956 година са част от онези, които го осъждат през 1949 година – Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов и др. Един ясен белег както за хищническата природа на стремежа към запазването на властта, така и за ясното съобразяване с променящата се политическа среда.
Трайчо Костов Джунев до своя край остава комунист, верен на БКП и хранещ дълбоко уважение към СССР. През целият си съзнателен живот работил за утвърждаването на партията и онова, което тя обещава. Поради факта че в определен момент възгледите и действията му се различават с визията на Сталин, неговата политическа кариера е срината до основи и е ярък пример за противоречията между националното и интернационалното в онзи момент от историята на България.
