Всяка новина за извършен подвиг от българските войски в тежките, но и героични дни на войните за национално обединение е била истинско упование за народа. Към края на 1915 г., вече няколко месеца България е активен участник в Първата световна война в пореден опит да осъществи националния си идеал. В тази първа фаза на конфликта страната ни води кръвопролитни сражения със сръбската армия.
Именно от този период датира писмото, което ще ви представим в следващите редове. Негов автор е малката ученичка от с. Медвен Керка Николова. То е адресирано до ранените български войници и е публикувано в сп. „Отечество“ на 5 декември 1915 г. Приятно четене!
Здравейте юнаци !
Вий не ме познавате, ала аз Ви познавам много добре. Познавам Ви от Люле-Бургас, Бунар-Хисар и Одрин. Сега още по-добре Ви познах при Султан – тепе, Страцин планина, Ниш, Зайчар, Пирот.
Вий си проляхте кръвта, изгубихте здравето си, но покрихте със слава нашата хубава България.
Вий изпълнихте своя отечествен дълг и сега почивайте!
Целият свят остана смаян от Вашите юнашки подвизи и видя:
„Какви е деца раждала.
Раждала, ражда и сега,
Българска майка юнашка;
Какви е момци хранила,
Хранила, храни и днеска.
Нашата земя хубава!’“
Мили герои!
Ще Ви моля да приемете и моите скромни дарове: мед, орехи и две половин левчета.
Хапнете си от меда! Той е от моя кошер „Стромболи“. Ще видите, колко е вкусен и ароматен. Татко ми е казвал, че от него болните оздравявали, слабите се усилвали, бледните се зачервявали и им давал здраве и нов живот.
Чукнете си и от орехите! Черупките са меки – от нашия „Мекиш“ са, та не се иска голяма сила за чупенето им.
С двете половин левчета – вижте колко са новички и светят като звездици, те ми са от Лазар – купете си каквото Ви се поще.
На кърпичката – тя ми е от Лазар – изплетох венец с коприна. Нея заедно с китката дайте на юнака над юнаците!
Много ми се иска да Ви видя и чуя, като разправяте за Вашите геройства, но не мога, защото ходя на училище и защото София е много далеч. И аз щях да Ви разправя много хубави приказки, които съм слушала от баба, за юнаци от старо време; затова пък изпращам Ви книгата „Хиляда и една нощ“, та вместо мене Шехеризада ще Ви разправя през Калашките пости за дългите нощи хубави арабски приказки за царюве, за справедливи везири и за разни хубавици.
Мои приятели,
Когато се умирят времената, на някои от вас се ще се случи път да мине през нашето село. Ще Ви моля тогава непременно да се видим. Много лесно ще ме намерите, стига да запитате за мене – мене ме знае мало и голямо. Ще ми бъдете драги гостени, ще Ви разправям хубави приказки и Вий ще ми разкажете за Вашите геройства.
За сега сбогом! Пожелавам Ви по-скорошно оздравяване.
Вашата приятелка на героите:
Керка Николова (ученичка в 1 прогимн. клас)
с. Медвен, Котленска околия
16 ноемврий 1915 год.
