Според официлната историография, след българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се установяват във византийската провинция Долна Мизия или днешните североизточни български земи. Скоро след това те започват изграждането на единна отбранителна система от землени валове, ровове и лагери, опасващи границите на новата Българска държава.
Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който прегражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, ров, берма и евентуално от палисада (дървена преграда). Тъй като се изграждат бързо, сравнително евтини са и ефективни валове са изграждани по границата на Българската държава, като ни дават доста ясна и точна представа за границите на България до началото на IX век. Всички запазени валове в съвременните български земи са изградени след последната четвърт на VII век.
Не прави изключение и изградения вал във Варна, който служи и за доказателство, че античния Одесос и „т.нар. Варна“ са включени в границите на Дунавска България още от нейното основаване. Валът преграждал широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на съвременния квартал „Аспарухово“ е намерена част от отбранителното съоръжение на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Първи ген. Хелмут фон Молтке обръща внимание на средновековното съоръжение. В своя карта от 1829 г. изобразява редица от малки могили, ориентирани на север. Тя започва от Галатското възвишение и достига до шосето за Бургас. Оттам се насочва към отток на езерото.
Първите подробни проучвания на вала правят братя Шкорпил още в началото на XX век. В редица свои публикации те изследват вала и неговото значение. Братята първи предполагат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. Днес валът е почти изцяло унищожен. Единствено е запазена южната му част в квартал „Аспарухово”. Дължината му е била около 3,5 км, но днес са запаени едва 1300 м. Започвал е от северния склон на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в близост до жп гарата). В най-добре запазените участъци височината на вала достига до 3 м. В основата си е широк 10-15 м, а ширината на гребена достига до 2 м.
При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се правят разкопки на укреплението. Скоро след това Рашев публикува наблюденията си от тях. Неговите обхождания на терена показват, че укреплението е издигнато върху „естествения слабо издигнат ръб, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси.” Рашев констатира и факта, че устройството на вала не е единно, а има четири типа градежи.
Това се дължи на терена, наличния строителен материал, както и на строителния опит. За първия тип конструкция е характерно използването на тухли, покриващи чистия пясъчен насип. Те са датирани от IV-VI век. Във втория тип е използван най-разнороден строителен материал и е изграден от два пясъчни пласта. Долният е примесен с най-различни фрагменти от антични статуи, архитектурни детайли и ломени камъни. Горният пласт е примесен с голямо количество хоросан, части от тухли и ломени камъни. Значителното количество хоросан в горния пласт образува нещо като „защитна шапка”, облицована с парчета тухли и дребни камъни. Вторият и третият градеж се различават единствено по това, че в третия, долният пласт е изграден от глинест пясък, размесен с малки камъни и тухли. Тези три типа конструкции се срещат в различни участъци на вала. За четвъртия обаче има само един пример.
Под централната част на изградения от хоросан и твърд глинест пясък горен слой е намерен зид от ломени камъни без спойка. Той представлява куртина висока 1,5 м и широка приблизително 2 м. За разлика от обикновените крепостни стени, намерената тук няма суперструкция. Според Р. Рашев горният й край оставал открит под гребена на вала и е служила като стабилно ядро, върху което се насипва „неустойчивата песъчлива маса”. Тази куртина лежи направо върху терена, без основи и най-вероятно предотвратява свличането на огромната пясъчна маса.
Различните строителни материали и техники навеждат на мисълта, че може би валът е строен в различно време. Напротив, според Рашев укреплението е градено едновременно, но от различни групи строители. Независимо от разликите четирите типа градежи са свързани помежду си. Начинът на изработване на вала създава впечатление за едно „неумело, примитивно строителство”, но той лесно може да бъде обяснен с вида на терена и наличните материали. Песъчливата почва е особено неподходяща за изграждането на подобни землени укрепления. Точно това налага и употребата на „втърдяващи” материали. Изоставеният още в началото на VII в. Одесос изобилства от подобни руини, които в крайна сметка намират приложение в строежа на вала.
Датировката на вала също е интересна. Поради различните изкопни работи по него през годините строителните пластове са силно разместени. На разкопките от 1974 година е открито внушително количество фрагменти от Античността. Намерени са архитектурни детайли от храмовете в Одесос и околностите, части от надгробни и оброчни плочи, парчета от статуи на гръцки богове. Най-важни за датировката на вала са находките, датирани след VI век, а най-интересни и значителни са намерените късноантични колони, защото върху тях са врязани рунически символи, които неизменно свързват вала с българите.
Издълбаните символи са много характерни за Първото българско царство и са често срещани в най-ранните български селища – Плиска и Мадара. На голямата колона е изписан известният символ „IYI“, а на малката е врязан V-образен символ с хоризонтална черта отдолу „V”. Подобни части от антични колони с български рунически надписи са намерени и в насипа на вала между Бяла и Обзор. Това почти без съмнение доказва, че Варненският вал е част от единна отбранителна система, изградена от българите по цялото Северночерноморско крайбрежие и той е един от най-ранните.
Разбира се, има историци, които не споделят мнението на Р.Рашев относно вала и отричат истинността на изследванията му, както и тези на братя Шкорпил. П. Георгиев смята, че валът е граден по време на управлението на император Юстиниан I (527-565) за защита от приливни вълни. Георгиев се уповава на описаната от Теофан, Анастасий Библиотекар и Кедрин приливна вълна, „нахлула“ през 544-545 година. Тази теория се оборва от строителните материали, от които е изграден валът. При управлението на Юстиниан I Одесос е в разцвет, но в края на VI – началото на VII век е разрушен от славянски и аварски нашествия. Когато българите пристигат тук, заварват голямо количество строителен материал, получен от унищожаването на града, и в крайна сметка е преизползван.
Въпреки различните хипотези, археологическите и сравнителните анализи недвусмислено доказват българският произход на вала. Той е част от единна отбранителна, противодесантна система. Дългият Аспарухов вал е единственото укрепление, защитаващо „т.нар. Варна, близо до Одесос“, която без съмнение е част от българската държава още от създаването ѝ.
