В българската светска история има едно изключително семейство, за което жълтите вестници са изписали стотици страници. За Султана, чието име в превод от турски означава „царица”, са изписани само пикантни историйки във връзка с твърденията на хора от тогавашния висш елит, че е била любовница на княз Фердинанд.
Почти нищо не се знае за нейната родолюбива дейност сред чуждите дипломати в София, заради която понякога тя е наричана „първата българска дипломатка”, за това, че през 1923-1925 година на няколко пъти е била обект на политически преследвания от т.нар. Обществена безопасност, за приноса ѝ към българското националноосвободително движение в Македония, за това, че е била в концлагер през Втората световна война, а след 9 септември 1944 година и тя, и децата ѝ са репресирани.
Султана Рачо Петрова е една от истинските първи дами на българското висше общество – интелигентна, светски изискана и привлекателна.
Според някои източници тя е родена в Тулча през 1868 година. Майка ѝ умира, когато Султана е едва на 2 години. Скоро след нея умира и баба ѝ. Бащата и дядото поемат грижите за децата. Султана и сестра ѝ Елена са изпратени да се учат във френския колеж на румънската кралица. Тук, в продължение на десет години, сестрите изучават чужди езици, салонен етикет, рисуване, пеене, музикален инструмент и др. По характер Султана е изключително жизнерадостна: „Султанка е направена от слънце и смях!” – заявява учителката ѝ.
През юли 1885 година бащата Пантелей Хаджиминчевич с децата си се премества да живее в София. Идвайки от добре уредената Тулча, Султана се разплаква, защото намира София за мръсно, вонящо и кално село. Улиците са в ровове и трапове, а къщите – истински курници. Разочарованието ѝ е огромно, тъй като по онова време градът не предлага кой знае какви увеселения и емоции. Султана става обект на упорито и дръзко ухажване от страна на 24-годишния Рачо Петров, който, макар и твърде млад, вече е началник на Генералния щаб на армията. „Мойта Султана е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще й предложиш?” –отблъсква доктор Минчевич първата визита на Рачо Петров, син на обикновен дребен шуменски кръчмар.
През есента на същата година избухва Сръбско-българската война. Султанка и сестра ѝ Елена отиват в Народното събрание, което е превърнато в болница, за да приготвят бинтове и лекарства за ранените. В същото време Рачо Петров се прочува като герой от войната и е награден с орден за храброст II степен и парична награда от 60 хиляди гроша. С парите той си купува чифлик в Белово и отново иска съгласие за годежа.
Още от първите месеци на запознанството им връзката между двамата млади е доста проблематична. Султана проявява капризите си, кокетничи, не приема Рачо на сериозно и позволява и на други млади мъже да я ухажват.
Такива са първите стъпки в отношенията между двойката. Оттук нататък постоянните сцени на ревност и съответно оправданията на Султана, ще съпътстват неизменно двамата млади, и в крайна сметка ще принудят и Рачо „да кривне от правия път”.
Въпреки че баща ѝ не е дал официално съгласието си за сватба, проявявайки характер, на 27 юли 1886 година, 16-годишната Султана се омъжва за Рачо почти тайно! А за тогавашното време това си е направо ерес.
Авантюристичната женитба на Султана я скарва с баща ѝ за дълго време. Д-р Хаджиминчевич е безкрайно огорчен и не иска да види дъщеря си. Той отлично съзнавал, както пише Султана, че „нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мене.”
Изключително красива, Султана блести по време на дворцовите балове и вечеринки с красотата си, с разточителните си разкошни тоалети и бижута, със своя финес, с познанията си по чужди езици, с умението си да се държи светски и да води разговори. Точно за този живот тя била родена и школувана. Софийският „хайлайф” я нарича „чаровницата на българските салони” и я описва като видение в бяла рокля, с леко наклонена широкопола шапка, с бяло пуделче в скута си и с вишнева панделка на шията.
Княз Фердинанд, който се е отличавал с вкуса си към всичко красиво, веднага забелязал съпругата на адютанта си и задължително я канел на всички прояви в двореца. А когато минавал покрай къщата на двамата млади той не пропускал да спре файтона си под прозореца ѝ да я заговори. Султана от своя страна не криела благоволението на монарха, флиртувала с него и нарочно се изпречвала на пътя му. Злите езици по онова време дори твърдели, че самият Рачо Петров до голяма степен държал бързата си кариера на качествата на жена си.
Флиртът между Султана и княз Фердинанд завършил доста драматично по време на един бал във Военния клуб. Княз Фердинанд се уединил със Султана в една от стаите на втория етаж. После вратата се затворила. По това време на долния етаж Рачо пиел вино и играел карти. „Рачо, где е Султана?”- попитал брат му Стефан. „Как где е? Не е ли в салона?” Рачо оставил картите и виното и тръгнал да търси Султанка. Блъснал врата и влязъл в затворената стая. „Ставай да вървим!”- обърнал се той към жена си, без дори да се извини на смаяния от дързостта му княз. Това обаче не му се разминало. Рачо изпаднал в немилост и в продължение на почти четири години семейството не било канено в двореца.
ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА НА СУЛТАНА РАЧО ПЕТРОВА „МОИТЕ СПОМЕНИ“
През 1901 година Рачо Петров е назначен за министър-председател на служебно правителство, натоварено да проведе избори. На този пост той се задържа твърде кратко, но звездата му изгрява отново на 6 май 1903 година, когато отново е назначен за министър-председател и управлява до 23 октомври 1906 година. Така Султана официално става първата дама в държавата.
В качеството на премиерша Султана се развихря и показва пред цялото общество своята разкрепостена натура. Тя си позволявала да употребява белило и червило- нещо, което по онова време нито една българка не прави. Сядала редом с мъжете и заедно с тях пушела цигари.
По френски маниер премиершата Султана въвежда за пръв път у нас модата на частните салони и соарета. Въпреки отделни скандали, до 1906 година отношенията между Рачо и Султана са все още добри и приятелски. Рачо се обръща към нея с „Мило Танче”, а тя му отвръща с „любими мой Рачо”. Двамата имат достатъчно пари да живеят разкошно, да посещават европейски курорти и да угаждат на прищевките си. В едно писмо до Султана съпругът й дори я укорява, че непрекъснато му напомняла, че „трябва да се правят икономии”.
Идилията свършва през 1906 година във връзка с т.нар. афера „Шарл и Жан”. Рачо Петров е обвинен, че е присвоил крупни държавни суми. Скандалът катурва неговото правителство. Султана е напълно разочарована от съпруга си, макар че до този момент не помисляла откъде той има толкова много пари, за да поддържа високия стандарт на семейството.
През 1912 година избухва Балканската война. Страната е обхваната от невероятен патриотичен подем. Със застъпничеството на председателя на Българския червен кръст Султана заминава да помага на фронта.
В Лозенград красивата дама за пръв път вижда истинската картина на войната, която описва с перото на даровит писател: „Безпорядък, движение на обози, войници, ранени… работа мъчна, неблагодарна, нищо неподготвено за война, никакъв материал, а при това ранени с хиляди. Бедните жертви! Паднали безполезно, измъчени, терзани, за да донесат разкапването на милото си отечество…”
През 1915 година България се включва в Първата световна война. След завладяването на Македония от българска войска, ген. Рачо Петров е назначен за началник на Македонската военна инспекция със седалище в Скопие. Заплатата му е огромна за времето – 2888 лв. Султана е безкрайно щастлива и записва в спомените си: „Видях го с възторг да потегля за Македония, заветната мечта на всички борби за обединението ти.”
Султана се възползва от новия пост на съпруга си и решава да отиде в Македония, за да занесе на войниците тютюн, чорапи и подаръци. Тя стига до Скопие, където започват големите й разочарования. Съпругът ѝ се бил настанил и се разпореждал в Скопие като истински губернатор. Той арестувал и изпъдил българските финансови чиновници, изпратени тук, за да контролират доходите и разходите в Македония, купувал на безценица злато и бижута и се бил обградил със „съмнителни жени”, които се опитвали да се намесват в неговата политика.
Обидена и унижена, Султана се завръща в София, но и тук се чувства излишна. Обезкуражена, тя пише писмо на цар Фердинанд с молба да ѝ позволи да замине на фронта. Царят ѝ разрешава и тя започва работа като милосърдна сестра в болницата на д-р Киркович в Ниш.
Красива и фина, Султана е възприета изключително добре от лекарите в болницата. По същото време Султана дарява на няколко пъти средства за пострадалите от войната семейства в Добруджа. След примирието през октомври 1918 година Султана се връща в София. За дейността си през Първата световна война тя е наградена с грамота от Австрийския червен кръст.
След скандала в Македония Рачо Петров напуска армията, завръща се в България и живее във вилата си в Белово.
Датата 19 февруари 1920 година е началото на падението на Рачо Петров. Той е арестуван за афери и далавери, за кражби от доставки на оръжие и е изправен през военно-полеви съд.
Султана Рачо Петрова е призована като свидетел по делото, образувано срещу съпруга ѝ. Тя се държи изключително достойно и не отправя никакви обвинения срещу него. „Не казах нищо пред съда. Рачо Петров ми е бил повече от 25 години другар и съпруг. Правосъдитето си каза думата, моята е излишна.”
Рачо Петров изважда късмет и прекарва само 4 години в затвора, откъдето е освободен след амнистията, дадена през 1924 година от правителството на Александър Цанков.
Съдът срещу Рачо Петров се оказва тежък рубикон за семейството. Не можейки да преглътне унижението на съпруга си, Султана решава най-после да се разведе с него. На 19 ноември 1919 година Духовният съвет при Софийската митрополия издава решение номер 166, с което разтрогва брака между съпрузите „по вина на мъжа”.
През пролетта на 1944 година Султана Петрова е изпратена в концлагера „Свети Кирик“, където остава до падането на правителството през юли същата година. След като България преминава на страната на Обединените нации, тя е почетен председател на Българо-английското дружество. Умира на 16 ноември 1946 година в София.
