Често, за да си обясним несполуките в настоящето, не ни е нужно нещо повече от това да отправим поглед недалеч в миналото. Един бърз паралел с края на XIX век ясно ни показва, че проблемите, пред които тогава е била изправена нашата държава, далеч не са толкова различни от тези днес.
В следващите редове ще прочетете част от статията на Тодор Икономов озаглавена „Глупавите позаимствования и вредите от тях“. В нея един от водачите на Консервативната партия, а също така виден възрожденец, писател, общественик и публицист, разглежда може би най-наболелия за времето си въпрос свързан със широкоразпространеното тогава чуждопоклонничество (нещо, което ни изглежда толкова актуално и днес).
Глупавите позаимствования и вредите от тях
Ако си зададе човек труда да подири какви са основите, на които се гради нашият нов живот в политическото, умственообразователно и икономическо отношение, той ще бъде неприятно зачуден да види, че в тия основи няма нищо самородно, няма нищо свое, народно, няма нищо оригинално.
Задачите, които си задаваме в делата от политическо, икономическо и образователно свойство, не са задачи на мястото и порождения на нашия собствен народен живот. Те са задачи позаимствования отвън и привнесени в нашата душа не от самото положение на българския народ, а от книжките на чуждите страни и от готовите примери на иностранните порядки.
Възпитани в чужди книги и чужди понятия и приучени към готовите правили и теории на другите народи, ние гледаме на нашия народ през очилата на тия теории и на всичките му нужди бързаме да отговорим с готовите, позаимствованите рецепти.
Самородни и оригинални са у нас само раздорите и несъгласията ни. Всичко друго е нещастно позаимствование, което насилва и осакатява българската природа. Всичко друго е чужда форма без всякакво удобство за българската снага.
За свобода ли почнем да говорим и да ратуваме, тая свобода ний ще я вземем не такава, каквато отговаря на нашето положение и на нашите сили, а каквато се разбира или от нихилистите в Русия или от Рошфор и комунистите в Париж, или от непримиримите революционери в Европа.
Има ли нещо общо между задачите на българското население и стремленията на Парижката комуна, за това никой не мисли, както никой не мисли и за другото, дали е време да начева наший млад народ от там, където свършват отчаяните нихилисти и развалените комунисти.
Като деца без собствен умствен капитал и без всяка самостоятелност ние се хвърляме върху онези играчки, които най-много блестят в очите ни и произвеждат по-голям шум.
За управление ли почнем да радим, ний налягаме не за най-доброто управление на България, за България днес и утре, а за такава система, която нам се харесва и правилата на която черпим из чуждите книги и примери.
Всеки от нас бърза да поддържи системата, която си е харесал от многото готови, и всеки става причина да се приготвя широко поле не за порядък и управление, а за цяла анархия. Далеч от властта, ние сме горещи свободолюбци и не оставаме по-долу от най – горещите свободолюбци на Европа, с устата и теориите на които говорим.
Навсякъде начело на работите се поставят хора, които имат най-голям опит и най-големи познания за нуждите и характера на народа, на обществото. У нас и с хората става като с идеите и учрежденията. Ний търсим и предпочитаме не хората с опит и със собствена воля, а най-горещите представители на позаимствованите мисли и примери.
За чуждите мисли и чувства ний търсим и хора съвсем чужди за мястото и за неговото положение. Ний поставяме начело на работите не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а най-много тези, които най-много боравят със чуждите теории. Тая е причината, гдето начело на управлението и на другите публични работи у нас често са седели хора, които говорят с книгите и чуждите теории, а от мястото и от местните истински нужди нямат ни най-малко понятие.
Между тези хора има таквизи, които никак не познават народа, между който са се заловили да работят, и които са лишени от най-елементарната опитност. У тях всичко са чуждите системи и примери. Отнемете им книжките и готовите примери за подражание и ги турете да направят нещо за мястото и според мястото, те ще сгънат ръце и ще се видят в най-трудното положение. Те не ще знаят ни що да правят, ни накъде да се обърнат. Те са и умни, и достойни само с чуждите примери. Отнемете им готовия чужд материал и готовите системи, те ще останат гола нула, за която и работата в най-долната канцелария ще бъде тежка и чрезмерна.
Не искам да кажа, че готовите знания и направените от другите народи опити трябва да остават за нас безизвестни. Напротив, с помощта на тези знания и на тоя опит ний по-добре ще можем да погледнем на човешката природа и на нейните особености у разните народи.
Те могат да ни бъдат от голяма полза, но не като готова система, а като пособия при установяването на своя самородна система, основата на която изтича от самите свойства и нужди на мястото и на населението.
Ние сме длъжни да търсим и поддържаме свободата и равноправството като принципи, без които никое общество не може да се развива и благоденствова, но всичко това трябва да бъде установено и оградено с такива закони и порядъци, които са и свойствени, и изпълними за всичките граждани на държавата, на мястото.
С тези заимствования ний трябва да правим каквото правим и с европейските материи. Купуваме ний тия материи, но кроим от тях и шием дрехи за нашата снага и за нашето удобство. Опитът на другите и примерът им трябва да ни научават не да вземаме чуждите форми за наши и да се стесняваме в тях и даже да си насилваме снагата с тях, а да си кроим формите според исканията на наший живот, на нашите занятия, на нашите привички.
Януари 1886, град Русе
