Всяка година на 27 юли православната църква празнува паметта на Светите Седмочисленици – двамата братя Кирил и Методий и учениците им Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава (Ангеларий). Почитта към тях се крие, както в подвига им на подвижници на благочестието, така и особената им роля за създаване и разпространение на славянската писменост. Признателността към делото на светите седмочисленици е засвидетелствана още от древността. Св. архиепископ Теофилакт Охридски ги изрежда в житието, което съставя на св. Климент (кр. на XI век– нач. на XII век), изброени са в краткото житие на св. Константин Кирил (Успение Кирилово) (най-вероятно XIII в.), на тях се отдава „вечна слава“ в Бориловия синодик (1211 г.), (не се споменава само св. Ангеларий, вероятно поради пропуск на преписвача). За светите Седмочисленици се споменава също в служба от Охридския архиепископ Константин Кавасила (XIII в.), в Сказание за буквите от Константин Костенечки (нач. на XV в.), в Сказание за превода на Св. Писание (XV – XVI век). На гръцки език за възхвала на светите Седмочисленици е била написана нарочна служба, която е издадена в Мосхопул през 1742 година. Почитта към всеки един от седемте светии се заражда веднага след неговата смърт, а с категоричност може да се твърди, че почитта към техния общ съвместен подвиг е вече напълно утвърдена и разпространена в България през XIII век. Любопитна светлина върху живота на един от светите Седмочисленици, св. Наум, ще се опитаме да хвърлим в следващите редове. Паметта му в православния календар се чества на 20 юни и 23 декември. В православната традиция св. Наум е особено сближаван със св. Климент, с когото споделя несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Не е случайно, че в едно житията на св. Наум светецът е определен като „брат и другар, и състрадалец на блажения Климент“.
Сведенията за св. Наум черпим най-вече от неговите жития, най-ранното, от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от Предговора към Учително Евангелие от епископ Констнатин Преславски (X век) и от единствената засега известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей.
Второто славянско житие на св. Наум, което вероятно възниква през XVI век, дава информация, която другаде не се среща. Там се посочва: „Този преподобен и велик отец Наум отрасна в Мизия.“ С “Мизия” са били обозначавани в средновековните гръцки извори българските земи. За този най-ранен период от живота на св. Наум не се знае почти нищо. Първото славянско житие напълно го прескача и ни пренася във времето, когато светията е вече в България при властта на св. княз Борис I. Второто славянско житие е много кратко – родителите на св. Наум били благородни хора, но бъдещият светец се отказал от благородството и богатството и се присъединил към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че св. Наум се причислил към славянсктите първоучители, когато те работели над славянската азбука в манастир в планината Олимп (Мала Азия). През 863 година св. Наум отпътувал заедно с тях на просветната мисия във Великоморавия. През 867 година придружил светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получили на първо време благословията на папа Адриан. Предполага се, по податки от второто славянско житие на светеца, че именно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник) заедно с други ученици на св. св. Кирил и Методий. След смъртта на св. Константин – Кирил (14 февруари 869 година) св. Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна дейност под ръководството на св. Методий.
След смъртта на св. Методий (6 април 885 година) св. Наум претърпял, заедно с останалите ученици на светите братя, всички преследвания, унижения и страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не е примирявало с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшествало и загиването на самата държава, много от славянските духовници били избити, продадени в робство или принудени да бягат.
Светите Климент, Наум и Ангеларий успели да избягат и се насочили към наскоро покръстената българска земя. Най-забележитеното чудо, което извършили Божиите угодници с молитва било възкресяването на сина на един велможа недалеч от граничната българска, по това време, крепост Белград. Св. Тиофилакт Охридски в житието на св. Климент нарича управителя на Белгард с титлата „боритаркан“, а във второто житие на св. Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, тъй като му бил известен стремежът на св. княз Борис, да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Подобен порив имал и великоморавският княз св. Ростислав. Ростиславовите наследници обаче проявили гибелна недалновидност, която св. княз Борис I не позволил да се повтори. Боритарканът побързал да изпрати светите Наум, Климент и Авгеларий към столицата Плиска и изпратил напред известие за тях.
В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено, било им осигурено всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на св. княз Борис скоро привлякло към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях били откупени от робство от византийците и настанени във Византия. В последствие обаче много от тези славянски учители се отправили към България, за да следват своето призвание, както разказва и първото Наумово житие. Житието на св. Климент Охридски от св. Теофилакт разказва, че св. Наум и св. Климент били настанени заедно в дома на болярина Есхач. В последствие, когато св. княз Борис разпратил славянските учители по различните области на Българката държава, св. Наум бил определен да остане и работи в Плиска.
За неговата дейност там не е известно твърде много. Знае обаче, че св. Наум е бил сред основните организатори и вдъхновители на просветното дело. От Предговора на Учително евангелие е видно, че епископ Константин Преславски се занимава с книжовна дейност под вдъхновителството и подкрепата на св. Наум: „… Поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе заповеди, преклоних се пред твоето смирение. …“. Единствената категорично известна засега творба на св. Наум е Канон за апостол Андрей (запазен в ръкопис от XIII в.), но се предполага Наумовото авторство и на още два канона. Вероятно книжовните си занимания светията е осъществявал в околните манастири. Особено внимание се обръща на манастира край село Равна, Провадийско. Надписите и находките там свидетелстват за активна книжовна и просветна дейност.
В Плиска и околностите св. Наум останал до 893 година. Тогава св. Климент бил поставен за епископ, а на неговото място като учител и ръководител на просветното дело в областта Кутмичевица в днешна Македония бил поставен св. Наум. Там той достойно продължил делото на св. Климент и развил широка просветна дейност. Свидетелство за нея е народната памет, в която книжовните и учителски занимания на св. Климент и св. Наум се смесват и поставят заедно. Вече на преклонна възраст, през 905 г., св. Наум се оттеглил на отдих в построения от него с помощта на св. княз Борис и сина му Симеон манастир „Св. Архангел Михаил“ край Охриското езеро. Тук на 23 XII 910 година достойният служител на Божията българска нива се представил пред Бога. Погребан бил в дясното крило на манастирската църква. Гробът и мощите на св. Наум се прочули с много чудеса и това заедно със спомена за живота му, допринесло включването на св. Наум в празничния календар на православието да последва почти веднага след смъртта му.
Любопитен епизод от по-ново време е отношението към него на големият руски светец на XX век св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец († 1966 година). По време на многобройните си пътувания и служения, архиепископ Йоан с особена любов се отнасял към прославените местни светии по местата, които посещавал и възобновявал почитта към тях. По време на своето служение в семинарията в Битоля св. Йоан особено много обикнал св. Наум. Местните предания свързват молитвената и чудодейна подкрепа на св. Наум особено много с нуждите на душевноблони хора. Той се превърнал в един от небесните застъпници на св. Йоан (Максимович), който се представил пред Бога в навечерието на празника на св. Наум – 20 юни. Тропарът, с който се прославя делото на българският светец гласи:
“Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме. Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци, затова с твоите молитви избави ни от изкушения.”
