Когато България пада под османска власт, всички достижения на политическата, културната, образователната и обществената сфера потъват в забрава и доминиращ фактор в културното ни развитие остава традицията. Народът ни се оказва в ситуация на сблъсък на цялостни ценностни модели, които ще определят характера на обществото през следващите векове. Не е трудно да се досетим, че въпросът за просветата слабо е ангажирал изоставащото във всички области аграрно население. Остатъците от българската култура и духовност се намират в манастирите в страната, а килийното образование дава нищожни знания и трудно може да навакса световните достижения.
В тази „тъмна“ епоха, както я определя Иван Вазов, през 1762 година Паисий Хилендарски завършва своята „История“. Родена сред архивите на атонските манастири, тя се превръща в книгата, призвана да пробуди националното съзнание на българина, да изгради у него отношение към родния език, история, култура, традиции, да напомни за достиженията на миналото и да формира нови идеали към настоящето.
След Паисий прохождащото просвещение у нас дава на българите личността на Софроний Врачански. През 1806 година на новобългарски език излиза „Софроние“ – първата печатна книга. Сложната, многолика и начетена личност поп Стойко Владиславов въплъщава с цялостната си дейност сложните проблеми на ранното Българско възраждане.
През периода XV-XVIII век единствените училища в българските земи били килийните. Тези образователни средища събирали ученици около манастирите и метосите, в дюкяни и частни домове. Учители били монасите, а децата се научавали на елементарни знания като четене, писане и дори смятане. Обучението ставало на гръцки или черковнославянски език. Колкото и ниско да било нивото на добитите знания в килийното училище, то изиграло своята съществена роля за формирането на една сравнително образована народна маса.
В началото на XIX век постепенно се засилвал светският елемент в образователната система у нас. Общините поели голяма част от учебния процес, появили се нови учебници, а развиващите се в духовно отношение гърци и сърби също подтикнали постепенния възход на образованието сред българите. Не трябва да забравяме и Османската империя. Бързо разпространилите се из целия европейски континент идеи на Просвещението, достигат до висшите ѝ сановнически кръгове.
Новото духовно и интелектуално течение оказва силен стимул в процеса на реформирането на българското килийно образование. Заради продължаващите успехи на гръцките училища, много известни по онова време българи се учат по гръцки образец. По-плътната и по-разнообразната откъм знание гръцка образователна система дава и сериозен стимул за необходимата реформа в изоставащото българско килийно училище.
Преходът към светски знания е продиктуван и от необходимостите на деня. Но постепенното навлизане на гръцката просвета и култура в българските училища създава сериозно основание за опасение от елинизиране и асимилиране на българските образователни достижения. За подобни основателни страхове алармират неколкократно нашите възрожденци, а Петко Р. Славейков посвещава много броеве на своя вестник „Македония“ по темата за гръцкото културно влияние.
Редица автори коментират точната поява на елино-българските училища у нас и приемат различни дати и местоположения. Трябва да кажем, че повечето мнения се обединяват около 1815 година и град Свищов, където Емануил Васкидович открива първото елино-българско училище. След тази повратна точка в образователната реформа, елино-български училища се откриват последователно в Карлово, Сливен, Самоков, Смирна, Велико Търново, Шумен и Видин.
В новите образователни средища знанието било на по-високо ниво. Изучавали се повече предмети, учителите били по-образовани и с по-широк поглед върху преподаваната материя.
Новият етап в процеса по развитието на образованието и просветата у нас се свързва с личността на Петър Берон. Придобил знания и умения на Запад, той успява да популяризира у нас т.н. бел-ланкастерска или взаимоучителна метода, която позволявала на учителите да включват в обучението на по-малките ученици своите най-добри възпитаници. В своя малък буквар Петър Берон фактически разяснявал тази система, а книгата се превърнала в най-използваното учебно помагало за времето си. Тя разширявала тесния кръгозор на малките ученици и давала сведения за необятния свят на биологията, физиката, историята и географията. Бел-ланкастерската система на обучение е един от пътищата за появата на нов тип училища у нас.
През 1835 година със съдействието на родолюбиви българи Васил Априлов отваря в Габрово първото взаимно училище. Някои историци дори изтъкват особената роля на габровското училище като първото светско взаимно у нас. В интерес на истината в новите училища взаимоучителната система започнала да дава много добри резултати. След взаимните училища, дошъл ред на развитието и на класните, където се преподавали повече предмети и откъдето излизали бъдещите „даскали“.
Ако българите чрез собствени образователни реформи и привнасяне на опит от чужди образователни системи успяват да се справят с гръцкото просветно влиание след 30-те години на XIX век, не така стоят нещата със засилващия се руски културен и духовен натиск. Постепенно укрепващите българо-руски връзки били до голяма степен споени с помощта на нашата емиграция и по-точно- Одеския кръг. Млади българи заминавали да се учат в Москва, Санкт Петербург, Одеса, а в българските училища масово се разпространявали руски учебници, художествена литература и педагогически способи. От Русия идвало и финансиране за по-голямата част от училищата у нас.
Като страна в „Източния въпрос”, Русия влияела на образователните политики, защото в това виждала засилване на позициите си сред българите. В определени моменти от развитието на българското просветно дело опити за силно влияние оказвали също така Франция, Англия и Австрия. Чуждите културни и духовни влияния у нас формират интелигенция от нов тип, която живеела с убеждението, че нейно призвание е да се превърне в основен ключов политически фактор за извоюване на свобода и независимост.
През 50-те и 60-те години на XIX век продължило ускореното развитие на българското образование. Някои училища се специализирали, а до Освобождението на страната били открити и три гимназии в Пловдив, Габрово и Болград. След кримския конфликт възникнали и първите читалища у нас, които били уникална полифункционална културна институция, допринасяща изключително много за българската просвета. В страната се изгражда сериозна мрежа от училища, макар това да е съпътствано с различни трудности. Създават се ученически и учителски дружества, цели се съхраняване на българския дух в училищата, стремежите са насочени към духовна еманципация. Българските възрожденски дейци работят активно за народната просвета и остро се противопоставят на опитите за образователни реформи от страна на Османската империя.
Говорейки за епохата на националната просвета, която бележи повратни точки в Българското възраждане, трябва да кажем и няколко думи за формирането на говоримия и писмения новобългарски език. Още Петър Берон застъпва тезата, че в училищата децата трябва да четат и пишат на говоримия си език и неговият „Рибен буквар“ е категорично отражение на убежденията му. Възрожденските езикови въпроси поставят обаче сериозна дискусия, в която се формират гледни точки и се изчистват наслагвани противоречия.
Считайки, че църковнославянският е първообраз на старобългарския език, Неофит Рилски настоявал новобългарският език да се изгради на този принцип. Васил Априлов и други възрожденци подкрепят Петър Берон в идеята му народните говори да станат основа на новия български език. Появили се и компромисни предложения за съчетание на народен език с църковнославянски. В крайна сметка след множество дебати народният говор на Североизточна България постепенно се превърнал в структуроопределящ за новия писмен и говорим език.
Бегло очертаните до този момент етапи от българската национална просвета показват сложните пътища, през които преминава обществото ни по пътя на неговата духовна и културна еманципация. За времето от Паисий до откриването на първите гимназии у нас, българинът претърпява сериозен обрат в своето интелектуално развитие. Големият проект за просвета моделира националното съзнание на народа ни и подготвя почвата за новите предизвикателства на времето.
Автор: Румен Скрински
