Аржентинският композитор от български произход е автор на музиката към 127 филма. Освен че е емблематично име в жанра на спагети-уестърните (уестърн поджанр, чийто филми са продуцирани и режисирани от италианци), Бакалов има спечелени 12 филмови награди, сред които и „Оскар” за „Пощальонът”.
Луис Енрикес Бакалов (Luis Enriquez Bacalov) е роден на 10 август 1933 г. в Буенос Айрес. Родителите на баща му са българи, емигрирали в Аржентина, откъдето идва и фамилното му име. Самият Бакалов смята, че са били банатски българи. Друг голям филмов композитор, Лало Шифрин („Мисията невъзможна”, „Мръсният Хари”), му е братовчед по майчина линия. В Аржентина Бакалов израства в еврейско семейство, но не практикува юдаизъм. На 20-годишна възраст напуска Алмагро (квартал на Буенос Айрес) и заминава за Колумбия, където си е осигурил 4-годишен договор като пианист. Оттам се премества в Европа, където води номадски живот – прекарва няколко месеца в Испания и две години във Франция преди да се установи в Италия. По това време аранжира музика за RCA Records.В Европа добавя и буквата „z” към средното си име Enrique.
Първоначално Бакалов е джаз пианист, а в Италия започва да пише и филмова музика. След няколко неуспешни филма прави първия си удар с филма на Пиер Паоло Пазолини „Евангелие по Матея” (Il vangelo secondo Matteo, 1964), който е номиниран за 3 награди „Оскар”, включително и за най-добра музика. Наградата обаче е присъдена на Кен Торн за мюзикъла „Странна случка на път за форума” (A Funny Thing Happened on the Way to the Forum, 1966).
Междувременно в Европа се заражда нов поджанр, който по-късно става известен като „спагети-уестърн”. Стартът е даден от Серджо Леоне, който прави “За шепа долари” (A Fistful of Dollars, 1964) – уестърн-римейк на филма на Куросава „Телохранител” (Yojimbo, 1961). Вместо самурайски мечове героите използват револвери, а действието се развива в Дивия запад, но филмът е заснет в Италия и Испания. Проблемът с ниския бюджет се решава с оскъден диалог и местни актьори, а за главната роля е нает слабо известният по това време американец Клинт Истууд. Комбинацията от майсторската режисура на Леоне, музиката на Енио Мориконе и екранното присъствие на Истууд правят филма хит в Европа. Тандемът Леоне-Мориконе-Истууд продължава с още по-успешните „За няколко долара повече” (For a Few Dollars More, 1965) и „Добрият, лошият и злият” (The Good, the Bad and the Ugly, 1966) и предизвиква вълна от нискобюджетни италиански уестърни, имитиращи стила на Леоне.
Спагети-уестърните добиват нов имидж когато през 1966 г. излиза филмът на Серджо Корбучи „Джанго” (Django). В него атмосферата е мрачна, насилието е брутално, а героите – безскрупулни, включително и протагонистът, изигран от Франко Неро. Друго, което изпъква, е музиката към филма, написана от Луис Енрикес Бакалов, включително и емблематичната начална песен, изпълнена от Роки Робъртс. Филмът е забранен във Великобритания чак до 1993 г., но в контитентална Европа „Джанго” е огромен успех. В следващите 10 години излизат над 30 филма, които използват сходно заглавие с маркетингова цел (Viva! Django, Django the Condemned, Django Kill!, etc.). Те не са свързани с Корбучи или Неро, много от тях не са уестърни, а в някои дори няма герой на име Джанго. Филмът оставя траен отпечатък и в западното кино – идеи от него за заимствани в „Глутница кучета”, „Десперадо” и др.
След „Джанго” Бакалов продължава да пише музика за подобни филми. В периода 1966-1973 г. Бакалов написва и аранжира музиката към 15 уестърна като по-известните включват „Куршум за генерала” (A Bullet for the General, 1966) и „Големият дуел” (The Grand Duel, 1972). Жанрът се изчерпва и замира в началото на 70-те години, но Бакалов вече си е изградил име в киносредите и работи с режисьори като Дамиано Дамиани и Елио Петри. По това време започва трайна колаборация с Фернандо ди Лео. В периода 1972-1980 г. Бакалов написва музиката за 10 филма на ди Лео, вкл. „Девети калибър” (Milano calibro 9, 1972) и „Съблазняването” (La seducione, 1973). През този период Бакалов значително разширява музикалния си кръгозор. Докато музиката му за уестърни е повлияна главно от класическата музика и пионерските авангардни творби на Мориконе, през 70-те Бакалов навлиза в рок музиката. За това свидетелстват колаборациите му с прогресив рок групите New Trolls, Osanna и Il Rovescio della Medaglia, както и някои от филмовите му композиции, например Summertime Killer (1972).
Луис Бакалов постига нов успех през 1980 г., когато работи по филма на Федерико Фелини „Градът на жените” (La citta delle donne). През 1983 г. пише музиката и за номинирания за „Оскар” филм на Диан Кюрис „От пръв поглед” (At First Sight). Междувременно продължава да композира и за многобройни нискобюджетни продукции. Завръща се със саундтрака към „Пощальонът” на Майкъл Радфорд (Il postino, 1994). За това си произведение Бакалов получава втора номинация за „Оскар”, след 29 години. Този път печели наградата, в конкуренцията на „Смело сърце”, „Аполо 13”, „Никсън” и „Разум и чувства”.
Бакалов не спира да експериментира. През 1997 г. излиза произведението му за хор и оркестър Misa Tango – испаноезична адаптация на класическата литургийна меса, комбинирана с ритмите на аржентинското танго. Misa Tango дебютира на сцена в Рим през 2000 г. с главно участие на Пласидо Доминго. Бакалов коригира текста, за да направи творбата достъпна и за мюсюлмани и евреи. Това е в съответстие с възгледа му, че Бог трябва да е един и същ във всички религии и те трябва да се движат към обединение. В съпровождащи интервюта Бакалов се определя като агностик, с голямо уважение към фигурата на Иисус.
Музиката на Луис Бакалов добива нова популярност през новия век благодарение на филмите на Куентин Тарантино. В „Убий Бил” (Kill Bill) Тарантино използва няколко стари трака на Бакалов, включително и темата от „Големият дуел” в драматична анимационна ретроспекция. В „Джанго без окови” (Django Unchained, 2012) Тарантино ползва оригиналната версия на темата от „Джанго” по време на началните надписи, които включват и Бакалов.
Луис Бакалов е посещавал София многоократно като тук е записал музиката към 6 игрални филма. Поддържа връзка с композитора Виктор Чучков-баща. Правил е опит да проследи следите на баба си, но неуспешно.
На 82 години, Бакалов има 6 деца, на възраст от 18 до 58. В последните години се занимава с преподаване, но все още пише музика, като в момент експериментира и с африканска. Към 2014 г. е директор на оркестъра на Magna Grecia, Таранто, южна Италия. Към 2016 г. последният му саундтрак е за „Елза и Фред” (2014). За 55 години е композирал музиката към 127 пълнометражни филма.
