Винаги сме казвали, че българската история е пропита с кръвта на дедите ни, които копнеят за родината си и дават мило и драго за нея. В миналото ни има жертвоготовни родолюбци, чиито потомци днес сме ние. Убедени сме, че много от Вас са наследници на тези велики българи, чиито имена не са познати на историците.
Днешното лице, за което ще Ви разкажем, е генерал-майор Стоян Пушкаров, който е пра-пра-прадядо на Стефан и Ина Райкови. Той е роден на 1 март 1866 г. в гр. Пирдоп. Там завършва началното си образование. После се мести в София, където постъпва в гимназия. По-късно любовта му към военното дело го мотивира да постъпи във Военното училище, което завършва с отличен успех като един от първите в т. нар. „априлски випуск“ (април 1887 г.). Същата година е произведен в чин подпоручик, а през 1890 г. – в поручик.
Още като артилерийски подпоручик е забелязан от началниците си заради своя ум, своето трудолюбие и своята сериозност. Стоян Пушкаров отдава голямо значение на образованието си. Това личи по безупречния му академичен успех. Считан е за един от най-подготвените артилеристи, както и за един от реформаторите и създателите на модерната родна артилерия. Подчинените и приближените му го описват като строг и взискателен, но справедлив началник и като човек с весел и приветлив нрав.
По време на Балканската и Междусъюзническата война Стоян Пушкаров е командир на 4-ти артилерийски полк, който участва във всички победи на Софийската дивизия. През 1913 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война той е командир на 7-ма артилерийска бригада и началник на артилерията в Рилската дивизия. По това време е произведен в чин генерал. Съгласно Ньойския договор генералът излиза преждевременно от армията заедно с много други офицери.
След напускането на армията Пушкаров използва интелигентността и трудолюбие си, за да се реализира в коренно различно поприще и става директор на застрахователно дружество.
През дългите години на военна служба Пушкаров бива награден с орден „За храброст“ IV ст., орден „Св.Александър“ III ст., народен орден „За военна заслуга“. Известен е с безмерното си родолюбие. Ген Д. Кацаров пише за него, че действително е верен на девиза „България над всичко“.
Ген. Стоян Пушкаров загива трагично на 16. април 1925 г. при атентата в „Св. Неделя“, когато отива да отдаде последна почит на убит военен другар. В същото кърваво събития загива и неговият зет. Така овдовяват две жени от семейството. В траурното си нещастие те са принудени да намерят разумен изход от тежката битова ситуация, в която са поставени. Възползват се от обезщетението, което държавата предлага на всички жени, останали вдовици вследствие на атентата. По проект на сина на Стоян Пушкаров – архитект Михаил Пушкаров се изгражда къща в центъра на София, която да събере под общ покрив двете жени заедно с многобройната им челяд. Измежду останалите сгради, проектирани от арх. Михаил Пушкаров, по-известни са тези на Националната финансово-стопанска гимназия, училището за приложни изкуства „Св. Лука“ и къщата на проф. Константин Кацаров на ул. „Любен Каравелов“. А къщата построена за вдовиците и до днес е обитавана от потомците на генерал-майор Пушкаров, които помнят светлата му памет и любезно предоставиха информацията и снимките за написването на тази статия.
