Заговорът на Горуня – опит за държавен преврат в Народна Република България

Датата е 14 април 1965 година, денят – сряда. Провежда се извънреден пленум на Централния комитет на БКП. Пред събранието Боян Българанов изнася стряскащ доклад, който силно обезпокоява членовете на ЦК. Става въпрос за опит за държавен преврат и мерките, взети срещу организаторите на метежа от страна на органите на МВР. Този опит е останал в историята като „Заговора на Горуня“ и е най-голямата конспирация за смяна на властта в цялата история на България от времето на социализма. Но нека се върнем два месеца по-назад и проследим хода на събитията…

Нощта на 11 срещу 12 февруари същата година е изпълнена с безпокойство и притеснение за ген. Съби Стефанов – началникът на Софийското градско управление на МВР. По-рано през деня той се среща със свой стар познат –  полковник Цанко Цанков, началник в Министерството на народната отбрана. Темата на разговора им е, меко казано, опасна, особено за онези времена. Полковникът разкрива пред ген. Стефанов, че съществува тайна организация, която си е поставила за цел да премахне тогавашното ръководство на държавата и партията. Целта пред Цанков е да вербува началника на Софийското МВР, чиито части да помогнат или поне да запазят неутралитет, щом планът бъде приведен в действие.

Генералът е силно обезпокоен от тази новина, защото не знае как да постъпи и прекарва безсънна нощ, размишлявайки дали да помогне на заговорниците. Той се опасява, че е възможно полковникът просто да „изпробва“ лоялността му към другаря Живков и ръководството на партията. В крайна сметка още на следващата сутрин той се среща с ген. Дико Диков, министър на вътрешните работи, и  заместника му Ангел Солаков. Двамата на свой ред докладват пред Тодор Живков за заговора, целящ да го премахне от власт. Силно притеснен, първият секретар на ЦК на БКП нарежда МВР да впрегне всичките си сили в разконспирирането на организацията.

Държавна сигурност дава начало на контраоперация „Дураците“ (от руски, „дураки“ – глупаци) и започва да разплита възела около заговора. Чрез подслушване на телефонни разговори агентите успяват да свържат полковник Цанков с друг от организаторите – полк. Иван Велчев, а чрез него стигат до генерал Цвятко Анев, началник на Софийския гранизон. Все пак минава почти цял месец в дебнене и следене, докато ДС разбере кой стои начело на конспирацията, а именно – бившият партизанин Иван Тодоров.

Иван Тодоров, по прякор Горуня, е роден на 05 януари 1916 година във врачанското село Горна Кремена. На 16-годишна възраст става ремсист (член на Работническия младежки съюз), а от 1939 година е активен член на БРП (комунисти). Осъден на 7 и половина години затвор за политическа дейност през 1939 година, той е изпратен в Сливенския затвор, откъдето успява да избяга две години по-късно. След бягството си влиза в редиците на партизанския отряд „Гаврил Генов“, чиито командир е Цоло Кръстев, за кого ще стане дума по-късно. Като един от първите партизани във врачанско, Горуня се радва на широка популярност сред местните жители. След преврата на 09 септември 1944 година става кандидат-член и впоследствие член на ЦК на БКП. Назначен е за заместник-министър на земеделието, както и председателства Комитета по водно стопанство. Горуня споделя профила на мнозинството от висшите функционери на партията – някогашен партизанин, осъждан от предишния режим, влязъл в ЦК след 9 септември и получил властова позиция. Защо му е било тогава да организира преврат срещу своите?

На практика Горуня се явява лидер на група, която счита, че след свалянето на Сталин от власт в СССР комунизмът е започнал да губи позициите си. На ХХ конгрес на КПСС през 1956 година в Москва Никита Хрушчов обявява, че СССР поема нов курс. Той критикува култа към личността на Сталин и загатва за прокарване на демократични елементи в тоталитарната съветска система. Това води до разцепление в комунистическата идеология в световен план, а най-яростен опонент на прокарваната от Хрушчов политика се явява Мао Дзедун, лидер на Китайската комунистическа партия и държавен ръководител на най-многолюдната страна в света. В сблъсъка между двете супер сили, и СССР и Китай се опитват да спечелят на своя страна ръководствата на останалите комунистически държави в света. Това от своя страна води до идеологически сблъсъци в отделните страни. След Хрушчов през 1964 година на власт в СССР се изкачва Леонид Брежнев, който се опитва, макар и частично, да върне сталинисткия курс.

Мотивирани от тези събития в Кремъл, Горуня и съратниците му решават, че е дошъл точният момент да свалят Тодор Живков от власт и да втвърдят курса на държавната политика. Впрочем и други крила от БКП са на мнение, че на правешкия велможа му е изтекло времето. Така например през декември 1964 година ген. Иван Бъчваров от военно-административния отдел на ЦК на БКП изисква на пленум смяната на Живков, но предложението е отхвърлено. Около Бъчваров обаче има сформирано цяло ядро опозиционери, с които хората на Горуня са планирали да си сътрудничат. Горуня дори споделя пред свои близки, че според него Тодор Живков е част от масонска ложа, която се опитва да наложи победата на капитализма над комунизма. Крайно недоволни от ръководните действия на ЦК на БКП, през октомври Горуня и Цоло Кръстев, някогашни съратници в партизанския отряд „Гаврил Генов“, започват да организират свалянето на Живков от власт.

Към тях се присъединява ген. Цвятко Анев, за когото вече споменахме. Тримата се явяват ядрото на заговора. Около тях започват да се събират още военни, заемащи ключови позиции – полк. Иван Велчев, ген. Минчо Ерменов, ген. Любен Динов, полк. Цанко Цанков, до един началници на различни отдели в министерството на отбраната. Важно е да се отбележи, че ядрото на организацията е съставено основно от някогашни членове на партизанския отряд „Гаврил Генов“. Намеренията им да свалят тогавашната власт според някои историографи се явявали един вид сблъсък между два отряда, тъй като повечето висши партийни функционери от онова време са били някогашни членове на отряда „Чавдар“.

Не след дълго е изготвен план за действие, съгласно който точният момент за действия би бил съботен пленум на ЦК на БКП. През почивните дни голяма част от военните и милицията не били в София и така би им било трудно да реагират. Един е трябвало да събере командирите на различните армии, друг – да блокира летищата, за да няма бойни полети. Русенския клон на заверата трябвало да блокира Дунав-мост, за да не могат военни сили на СССР да се притекат на помощ на Живков. Генерал Анев с група офицери и автоматчици е трябвало да превземе Партийния дом, където силите му да арестуват Тодор Живков и да заставят ЦК на БКП да подпише предварително подготвени документи, с които той да бъде отстранен от всички постове. Смяна на състава на ЦК също е била предвидена.

Като някогашни партизани, преследвани от предишната власт, Горуня и хората му са били изключително опитни конспиратори. Комуникирали са почти изцяло на открити пространства и са използвали закодиран език помежду си. Така например, когато някой „кашля малко“, това е значело, че опасността е малка. Ако някой „вдигнел температура“, значи има подозрения върху дейността им. В този конспиративен „медицински“ речник „Доктора“ се е явявал самият Иван Тодоров – Горуня.

Подготовката за държавен преврат е вървяла с пълна сила и като че ли солидната организация е предвещавала успех на заговорниците. Докато не ударили на камък с неуспешното вербуване на ген. Съби Стефанов. След този преломен момент и след започването на операция „Дураците“ нещата се обръщат. Държавна сигурност успява бързо да разплете възела около организацията. Нещо повече – самият Тодор Живков дори отправя едно прикрито предупреждение към конспираторите. На пленум на ЦК, състоял се на 23 март 1965 година той заявява, че „някои авантюристични елементи са подели разложителна антипартийна дейност“. Освен това по негово нареждане в най-големия вестник по онова време „Работническо дело“ е публикуван материал, остро критикуващ именно Иван Тодоров – Горуня.

Вместо обаче да се уплашат или откажат, заговорниците решават, че трябва да се действа възможно най-бързо, тъй като навярно част от плановете им са разкрити. Заради материала във вестника Горуня поисква среща със самия Тодор Живков. На нея той се опитва да се държи хладнокръвно, за да не издаде, че крие нещо.

Скоро след срещата обаче Горуня се вижда с генерал Анев и му съобщава, че са разкрити и трябва да преминат в нелегалност. Докато изготвят точните планове за бягство в Румъния, се уговарят, че най-важното е да изгорят всички списъци и архиви, уличаващи участниците в заговора. Според уговорката им трябвало да се видят пет дни по-късно по Врачанско и оттам да забегнат зад граница.

Това, което не подозират, е, че Държавна сигурност е поставила подслушвателно устройство. Твърди се, че специалистите от Втори отдел на ДС успели да монтират миниатюрния предавател не къде да е, а в генералската фуражка на Цвятко Анев! Така агентите чуват всичките им планове и знаят предварително как ще постъпят организаторите на несъстоялия се преврат.

Няколко дни по-късно ген. Анев е арестуван, криейки се у кумовете си. Залавят го с два заредени пистолета, готов да се бие. През това време Горуня се чуди как да постъпи – дали да се предаде доброволно, или да опита бягство в чужбина. В крайна сметка на 7 срещу 8 април изстрел от личния му пистолет ТТ слага край на живота му. Според официалната версия бившият партизанин сам слага край на живота си, след като разбира, че е разкрит. Други източници, сред които съселяните му от Горна Кремена и бивши служители от съдебна медицина, обаче твърдят, че Горуня е бил ликвидиран. В подкрепа на последното се сочат няколко факта. Единият от тях е, че изстрелът е в лявото слепоочие, а самият Тодоров не бил левичар. Други казват, че имало куршуми и в тялото му. До него е намерено предсмъртно писмо в другата, в което намеква за Тодор Живков следното:

„След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата кървава разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам.

8. IV. 1965 г.”

В следващите седмици са арестувани всички главни организатори, известни на ДС – 14 души. Самият Тодор Живков е искал да избегне масова разправа със заговорниците. Общо 11 души са осъдени, а цели 192 офицери и служители на армията и милицията са уволнени поради подозрения за участие в групата.

Заговорът на Горуня е най-дръзкият опит за държавен преврат в България по време на социализма. Според един от участниците в заверата, не им е стигнала само една седмица време, за да реализират плановете си. Тук трябва да се отблежи нещо изключително важно. През 1990 година, останалите живи конспиратори, сред които и самият генерал Анев, биват реабилитирани със следното основание: „Тези деяния са били общественополезни и необходими, насочени към събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил диктаторски“. Това е доста странно, тъй като групата около Горуня не се е борила за демокрация или премахване на комунистическия режим. Те са целели още по-репресивни мерки и връщане на някои от сталинистките прийоми и практики. Въпреки това чак до 10 ноември 1989 година бившият партизанин от отряд „Гаврил Генов” се явява един от символите на борбата срещу Живковизма. Разочаровани от едноличния режим комунисти се промъкват години наред посред нощ в гробищата на Горна Кремена, където побиват червено знаме на гроба на Горуня.