Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.
С Освобождението на България през 1878 година, настъпва нов етап от нейното съществуване. Започва изграждането на държавните институции, създадена е конституция, избран е монарх. На младото българско княжество се налага бързо да се ориентира във водовъртежа на международната политика, за да докаже, че заслужава своята свобода.
По подобие на много други конституционни монархии и в България се създават две основни политически формации – либерална и консервативна. Първоначално, благодарение на симпатиите на княз Александър Батенберг, надделява втората, но в крайна сметка Търновската конституция не позволява пренебрегването на народната воля и не след дълго закономерно на власт идват либералите.
В своето управление либералите до голяма степен се стремят да ограничат властта на княза спрямо предписанията на Търновската конституция. Това е сериозен удар по амбициите на Батенберг да е водеща страна в управлението на държавата. Неопитният държавен глава не намира начин да използва вратичките в съществуващата конституция, както по- късно Фердинанд ще направи, и решава да премахне либералите от управлението на страната суспендирайки основния закон.
Това събитие, определяно от много историци като първия държавен преврат в модерната история на България, предначертава бъдещето на страната. Развитието на започналия след суспендирането на конституцията „режим на пълномощията“, действащ от 1881 до 1883 година, води до влошаване на отношенията с Русия и подкопаване на положението на Батенберг, но същевременно показва на българите ползите от върховенството на закона и демократичните принципи.
В следващите редове ще ви запознаем с текста на прокламацията, чрез който Батенберг обявява суспендирането на конституцията.
Прокламация на княз Александър I от 27 април 1881 година
„Българи! Две години вече стават откак Богу бе угодно да ми връчи съдбините на България, чрез единодушния избор на нейния народ… Приех управлението на Княжеството и работих за него с пълната прямота на своя характер… Но за зла участ надеждите ми се осуетиха. Днес Отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се намира в голямо разстройство отвътре. Българи! Аз положих клетва пред Конституцията. Държал съм на клетвата си и ще я опазя докрай. Но тази клетва ми налага… да имам… пред очи само ползата и доброто на Княжеството. За ползата и доброто, прочее, на Княжеството, Аз считам да обявя, че днешното положение на работите в Княжеството прави невъзможно изпълнението на моята задача.
Затова, основавайки се върху правата, които ми дава Конституцията, Аз реших:
– да свикам в най- непродължително време ВНС – Върховния орган на народната воля, – за да му обадя моето последно решение и да му предам с короната наедно и съдбините на българския престол.
Само ако ВНС узакони ония необходими за управлението на страната условия, само тогава мога да остана на българския престол.
В противен случай Аз съм решен да се откажа от княжеския престол със съжаление, но с дълбоко убеждение, че докрай съм изпълнил длъжността си.
Александър
