Българската история е изпълнена със забележителни личности – все борбени българи, които ревностно защитават своите идеи за развитието на държавата. Дали са били прави или не, никой не може да каже. Изключителен е обаче фактът, че всички се борят за една кауза, но с различни средства.
Един такъв борбен българин е д-р Атанас Москов. Дългият му житейски път е силно криволичещ между властта и затвора, както се случва с голяма част от българската интелигенция през 20в. Д-р Москов е роден на 28 август 1903 в Севлиево. Той е девето и най – малко дете на скромно българско семейство. По това време в града вече има силна и влиятелна организация на Българска социалдемократическа партия. Живота още в самото начало го приближава към социалистическите идеи. Един от дългогодишните ръководители на БСДП – Андрея Конов, става негов кръстник. По – късно в тази организация влизат и по – големите му братя. Когато всички те са пратени по фронтовете на Първата световна война, той е едва 13 годишен и е принуден да поеме грижите за дома. В гимназията става основател и председател на младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“, заради което в последствие е изключен от учебното заведение.
На 19 години е приет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където следва две специалности: право и дипломатически науки. Едновременно с това, д-р Москов работи, за да се издържа. По това време се включва в Младежкия социалистически съюз, като става негов секретар и редактор на вестник „Социалистическа младеж“.
В периода 1923 – 1925, Атанас Москов, като изявен и горд социалдемократ, се отнася негативно и осъжда както методиките на министър – председателя Александър Цанков, така и лекомисленото и прибързано решение за Септемврийското въстание.
Бъдещият доктор завършва своето образование успешно през 1927 и през същата година без никакви средства заминава за Виена, а след това за Белгия, където завършва дипломатически науки в Брюкселския свободен университет. В Брюксел д-р Атанас Москов успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през 1936 – та година на тема „Международната гаранция в малцинственото право“. Спечелва стипендия, но се отказва от нея и работи, за да е независим.
Докато е в Белгия, д-р Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. Участва в диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович и блестящо защитава България и принципите на БСДП. Адлер е възхитен от него и на 25 годишна възраст д-р Москов вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите. Една година по – късно, през 1929 – та, става член на неговия изпълнителен комитет, като остава на този пост до 1937 година. Младият и образован юрист бързо се превръща в един от лидерите на социалдемократите в България, а на международната сцена е сред най – авторитетните българи.
През 1936 – та година се жени за своя състудентка, изучаваща социология – белгийката Рене Едмонд Вилме. След 1935 – та година в България се установява силно военно – монархическо управление и д-р Москов не се поколебава да тръгне за родината заедно с младата си съпруга, за да помогне за възстановяване на демократичните принципи. Така през 1937 година Атанас Москов се завръща в София и подава оставка от Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал. Той става един от водачите на функциониращата нелегално след Деветнадесетомайския преврат БРСДП. Атанас Москов става и кооперативен лидер.
През 1938 година е избран за народен представител и заема тази длъжност до 1940 година. В условията на едноличния режим на цар Борис ІІІ, Москов е един от ръководителите на социалдемокрацията у нас и на разпуснатата от закона БРСДП. В тази ситуация партията насочва своите усилия към кооперативното движение и Атанас Москов е в неговите челни редици. Идва обаче девети септември 1944 – та година и много скоро става ясно, че въжделенията за демокрация са били само мираж. Така след Деветосептемврийския преврат от 1944 – та година, д-р Москов е член на Централния комитет на БРСДП и става редактор на вестник „Свободен народ“. През 1946 – та година печели мажоритарните избори за народен представител срещу водача на комунистите Георги Димитров. По – късно изборът е касиран и са прекратени мандатите на Москов, и на Кръстю Пастухов. Корифеите на комунистическата пропаганда се страхуват да се изправят срещу такива уважавани и опитни политици, чийто стил и маниери са твърде европейски. Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет. Това е само началото на дълги и изтощителни репресии срещу интелектуалеца.
През 1949 – та година Атанас Москов влиза в затвора без съд и присъда за цели две години, в които офицери от ДС го подлагат на физически мъчения. Бива подложен на такива репресии, че според очевидци, когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят и се разпознават едва по думите и по гласа. Веднага след като е освободен през 1951 – ва година, д-р Москов е принудително изселен в Севлиево. Само няколко месеца по – късно отново е арестуван и този път изпратен за четири години в лагера „Белене“, където остава 2 години, през които е принуден да копае изкопи по норма. По същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. Със собствените си ръце белгийката построява малък дом в покрайнините на Севлиево, където всеки ден чака съпруга си да се върне от затвора. Цялото пребиваване на доктора по право по затворите е факт, въпреки липсата и на обвинителен акт, и на съдебен процес.
Мъченията и униженията не успяват да сломят духа на д-р Москов. Оцелял в „Белене“, той е покосен от още едно нещастие – единственият му син умира едва двайсетгодишен.
След завръщането на доктора от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия в Севлиево. Извън затвора той е неотлъчно следен от ДС и останалите репресивни органи на комунистическата държава.
Силният социалдемократичен дух на д-р Москов доживява до края на комунистическия режим. Той вижда с очите си падането на Берлинската стена и рухването на тоталитарните режими в цяла Европа. Въпреки преклонната си възраст, д-р Москов отново е обхванат от ентусиазъм. Броени дни след 10 ноември 1989 година – на 26- ти ноември, заедно с шестима свои съратници, политически лагеристи и затворници, възстановяват БСДП. На 5 – ти януари 1990 – та – социалдемократите на Атанас Москов и Петър Дертлиев връщат името на партията– БСДП. Д-р Атанас Москов е избран за председател. Малко по – късно, през 1990 – та година, заради преклонната си възраст, докторът се оттегля от мястото и става почетен председател на партията. Д-р Атанас Москов се отказва от депутатско място и от всякаква политическа кариера. По време на демокрацията остава да живее в Севлиево – сам в малката къща сред нивата, построена от вярната му съпруга, заобиколен от книги и спомени. Бившият политик, юрист, общественик, журналист и затворник умира на 28 януари 1995 година, на 92-годишна възраст.
Въпреки преживените страдания, Атанас Москов остава убеден човеколюбец и алтруист до края на живота си. Още приживе, непосредствено след 1989 – та година Атанас Москов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Севлиево“.
Скромният дом, в който д-р Атанас Москов изживява последните 42 години от живота си и където написва по – голямата част от трудовете си, сега е превърнат в музей. Той пази спомена за семейство Москови и атмосферата, в която те живяха.
