Княз Александър І БатенбергНа 5 април 1857 г. е роден княз Александър І Батенберг. По този повод публикуваме откъс от книгата „Ден и дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“ на Ваклуш Толев.

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ

СЪЕДИНИТЕЛ

Пожертва трон и династия за съединена България!

Българите получихме освобождение, но не получихме свобода! И княз Александър Батенберг извършва нещо, което никой държавник в историята не е правил. С пълното съзнание да приеме, че губи трон и династия, пряко волята на Русия, подписва акта на Съединението! Но този акт спасява България и остава единствен в идеята на Обединението (с изключение на прибавената от цар Борис III шепа пръст от Добруджа). Ако той не беше подписал Съединението, ние едва ли през Първата и Втора световни войни щяхме да имаме съединена, цялостна България.

Наричат Батенберг „немски агент“, но той много по-добре е знаел съдбовната историчност на България от нейните синове и я е следвал непоколебимо в своята жертвеност. А и кой познава тайния ген на този княз български?…

Години след като се празнува Съединението негови приятели му пращат писмо с благодарности, а той отговаря: Мене може да ме забравите, но Сливница — никога! Това е величието на княз Александър Батенберг! Не може да се отнеме великата дан, когато жертвата осмисли личността и личността, благодатна в жертва, освети бъдещето на България. Той, воинът на българската смелост, когото се опитват да унижат, че бягал от Сливница, дава образеца, жертвата и бъднината: „Боже, пази България!“ Да не говорим за приложеното смирение — поиска тук да бъде гробът му, за да намери приют неговата тленност, а оттам неговият дух в българската земя.

Княз Александър Батенберг дава подписа си, за да можем, независимо че не обединихме цяла България, сега да кажем, че съединена България живее повече от 100 години!“

Из „Ден и дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“ на Ваклуш Толев.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.