Ген. Стефан Тошев е главнокомандващ на Трета армия по време на кампанията ѝ в Добруджа през Първата световна война. Роден е на 18 декември 1859 година в Стара Загора, тогава Ески Заара. Въпреки забраната на своите родители, той се включва в Руско-турската война от 1877-1878 година като преводач към Българското опълчение. По време на Голямата война негов е планът за нападение на здраво укрепената Тутраканска крепост, която впоследствие е овладяна от българската армия. Автор е на редица книги, в които прославя и защитава подвига на българския войник, сред които безспорно най-известната е „Победени без да бъдем бити. Отговори на хулите ни като съюзници.“
1. „Вярната представа на бойното минало е от особено значение за идните поколения.“
2. „Българинът, изнесъл в седем години три кръвопролитни войни и записал славни дати в историята, не се нуждае от възхваления, а от поуки…“
3. „Познаването на собствените си недостатъци е начало на духовно обновление.”
4. „Победен е всякога онзи, който предварително се чувства победен.“
5. „България не умря до сега и тя няма никога да загине! Българският народ, при всичките си недостатъци и може би при единствените си добродетели – трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно, въпреки всякакви катаклизми!“
6. „Пази Боже от началници извънмерно ревностни, от началници неразбрани, които вместо да изпишат вежди, изваждат очи! И дай Боже ум и разум на младите и буйните да знаят какво приказват и с кого приказват!“
7. „Защото историята се повтаря и победения народ, преминал през етапа на нещастията, всякога има повече шансове за повдигане, отколкото победителя, стига градущето да се зида върху опитите от горчивото минало.“
8. „Пешеходецът никога не е другар на конника; последният щом мине стръмнината, го изоставя да се бъхти сам и да трепери за собствената си безопасност. Беднякът, който се обвързва с богаташа, искащ да закръгли именията си, всякога рискува да загуби нивата, пречаща на това закръгляване. Малките, влезли в съдружие с големите и по-културни народни, не са в състояние да наложат зачитането на политическата и икономическа дейност на последните.“
9. „Както във всяко обикновено предприятие, тъй е и във войната. Който предварително не уговори, не осигури правата си, рискува всякога да види интересите си увредени, да стане излъган в сляпото си доверие към съдружника.“
10. „Както в една къща, тъй и в държавата, докато съгласието съществува, никой външен не може да се намеси в работата ѝ, и посегателствата са възможни само при крамолата и гонитбата между членовете ѝ.“
