Когато преди една година натиснахме бутона „създай страницата“ и сложихме началото на „Българска история“ (първо във фейсбук, а после се появи и сайта), може да бъдете сигурни, че не сме предполагали, че само година по-късно тази дейност ще ни е донесла толкова невероятни емоции. Подкрепата на всички вас, които ни четете, критикувате и окуражавате наистина значи много за нас и всеки един мейл, който получаваме ни кара да продължаваме с нови и нови сили напред. Именно контакта с хората смятаме, че е едно от най-важните неща и затова през последните месеци се опитваме да работим върху колко се може повече инициативи, които излизат извън интернет. Една от първите ни подобни идеи бе направата на филм за подвига на полковник Владимир Серафимов.
Всичко започна през есента на 2012 година, когато вие – нашите читатели, ни гласувахте доверие и ни подкрепихте с необходимата сума, за да тръгнем по следите не героя. Да ви признаем първоначално нямахме точен план какво ще снимаме, каква ще е структурата на филма, но вярвахме, че огромното желание ще компенсира тези липси. Колкото и парадоксално да звучи – така и стана. С голямата помощ на хората в Родопите и Средногорието, както и някои от роднините на героя в крайна сметка завършихме филма. Мина и първата прожекция в София, след която обаче ни чакаше още работа, тъй като имахме технически проблеми със звука. През целия февруари месец работехме върху отстраняването им, тъй като предстоеше най-големият тест за това, което сме направили – прожекцията в Смолян.
Така се стигна и до 27 февруари – денят на прожекцията в Смолян. Емоциите, които изпитахме през този ден могат много трудно да бъдат описани. Бяхме посрещнати изключително топло и радушно, като основният „виновник“ това да се случи бе кметският наместник на село Полковник Серафимово – Михаил Василев. Той ни съдейства изключително много и при заснемането на филма, а организацията, която бе уредил за самата премиера на 27-ми бе наистина на високо ниво. В часовете преди самата прожекция той ни разведе из Смолян, запозна ни с историята на града и ни срещна с кмета на общината. Всичко това спомогна ние да се почувстваме наистина като у дома си, за което сърдечно благодарим както на него, така и на всички останали, които направиха възможно само след няколко часа престой ние да се почувстваме у дома си, сред приятели. Около 18:00 часа започнаха да се събират и хора в кинозалата, където щеше да се проведе прожекцията. Госпожа Катя Сулинаджиева ни представи, след което пуснахме и филма. Реакцията на хората след финала му бе нещото, което ще помним винаги. Сълзите, които видяхме в очите на възрастните хора, патоса, с който разказваха за подвига на героя, на когото дължат свободата си, личните истории на всеки един от тях и усмивките на младите ни заредиха с енергия, която няма как да бъде спряна нито от финансови или друг вид пречки, които тепърва ще срещаме.
За финал любезните домакини ни нагостиха с традиционни родопски гозби, придружени с музиката на може би най-българския инструмент – гайдата.
Публикацията се получи малко по-емоционална, но самите ние трудно можем да разкажем случилото се през този ден в Смолян без да намесим личните усещания. Отново искаме да благодарим на всички, които ни подкрепиха и направиха възможно всичко това да се случи. Може да разчитате на нас и занапред!
Местните медии също отразиха събитието – това, което те написаха може да прочетете тук и тук
Ето и галерия от събитието:
