„Изкуство има само тогава, когато душата рисува с ръката“. Тези въздействащи думи са изречени от прочутия Леонардо да Винчи в самия край на неговия житейски път. Днес, половин хилядолетие по-късно, творбите на един български художник напълно биха олицетворили казаното от знаменития италианец, защото те са плод на една безгранична любов. Любовта към родината.

васил горанов
Васил Горанов

Срещаме Ви с Васил Горанов – художникът, който няма да се впише напълно в съвременната представа за човек на изкуството. Още със запознанството си с него и първото ръкостискане ще разберете, че пред Вас стои един уравновесен и хармоничен човек. Спретнат и елегантен, с благ поглед и ведра усмивка, той бързо ще Ви накара да се почувствате в свои води, а когато откриете, че типичната за творците суета и претенциозност са му чужди, вече ще бъдете изцяло запленени от личността му.

Със сигурност неведнъж сте попадали на негова картина, а ако пък следите редовно страницата ни знаете, че те са сред предпочитаните ни публикации. Той е първият български художник след Димитър Гюдженов, който посвещава значителна част от творчеството си на историческа и военна тематика. Картините му илюстрират предимно средновековни епизоди от родния летопис, но има и такива запечатали емблематичните години на войните за национално обединение (1912-1918 година).

Васил Горанов е роден през 1972 година във Велинград. Бъдещият майстор на четката печели първият си рисувателен конкурс едва на 4 години, но това не трябва да учудва никого – талантът е наследство от баща му. „Българинът, дори да не разполага с много, дава мило и драго да изучи децата си“, разказва той с една особена благодарност към своите родители. Макар да рисува от малък, първият истински досег с изобразителното изкуство получава във Велико Търново, където завършва живопис.

битката при ахелой
„Битката при Ахелой“

За разлика от много свои колеги, той успява да се издържа с рисуване още в студентските си години. Определя ранния си период като романтичен, а тематиката на картините му е като тази на почти всеки прохождащ художник – пейзажи и натюрморти. Преди десет години художникът започва да пресъздава моменти от българската история. Говори за този период от живота си с едно особено вълнение, защото твърди, че именно тогава е открил себе си.

„Времената, в които да обичаш родината си е било въпрос на чест и мъжката дума е определяща – тези времена ме карат да рисувам за българската история.“

Смело можем да определим тези думи за движеща сила в работата на твореца. В желанието си да пресъздава историята ни, Горанов е воден от примера на някогашния български дух. „Прекланям се пред  доблестта на обединения български народ, който всячески е работил за благото на родината си“, с гордост в очите разказва той. Споделя, че изпитва истинска носталгия по тези далечни години, защото макар да не е живял в тях, ги преживява чрез картините си.

Горанов смята, че поуките от историята трябва да се прилагат и в настоящето. „Време е българите да разберем, че трябва да запретнем ръкави и да свършим нещо полезно. Не е необходимо да вършим велики дела, всеки трябва да прави това, в което е добър. Аз например умея да рисувам и го правя и за самия мен, и за клиентите ми, но най-вече за страната ни“.

"Рилският манастир"
„Рилският манастир“

Родолюбивият художник смята, че творецът не трябва да се изолира в свой собствен свят, както често се случва, и това е причината той да е съпричастен с проблемите на страната, да се интересува от ситуацията в нея, да следи политическите новини. Предлага и конкретни решения: „Инвестицията в образованието е най-важна. Не го ли проумеем, трудно ще се съвземем. Не можем да чакаме чудеса от управниците ни, трябва сами да осигурим бъдещето си“. Не скърби, че много млади хора заминават да учат в чужбина, а напротив – опитва се да гледа положително на тази тенденция и твърди, че много от тях някой ден ще се върнат и ще приложат знанията си тук. „За подрастващото поколение трябва да бъдат за пример всички онези българи, които са дали живота си, за да живеем добре ние днес. Само така и те ще имат силата, за да постигат целите си“.

Горанов не е от онзи тип творци, които се прехласват по таланта и уменията си. Нарцисизмът не му е присъщ, а дори напротив – говори с една особена скромност за безбройните си постижения. Ако човек го слуша по нищо няма да познае, че интересът към творбите му е толкова голям – има случаи, в които клиентите му трябва да чакат две години, за да се сдобият с поръчана картина. За всяка своя творба, художникът отделя поне месец, като често се случва да рисува по 14 часа дневно. „Нямам много свободно време, а когато разполагам с такова, предпочитам да рисувам„, с усмивка отбелязва той. „Може би тук е моментът да благодаря на семейството си, че се съобразява с всичко това“.

wystanieto
„Въстанието на Асен и Петър“

„Аз съм реалист и знам, че ако човек погледне отстрани кариерата ми, ще каже, че е като на художниците от филмите – има интерес към творбите ми, имам публика, изложбите ми са пълни с посетители. Но не това определя щастието – най-важното е какво ще оставим след себе си. Това е нещото, което ме мотивира – искам да оставя нещо след себе си.“, продължава той.

В самия край на срещата ни съсебедникът ни не спира да ни изненадва приятно. Разбираме, че сме в една посока и решаваме да споделим такси. По време на пътуването, шофьорът ни подочува, че до него стои художник и на първия възможен светофар изважда измачкани бели листа със скици върху тях. С гордост разяснява какво е нарисувал и пита за мнение. Горанов ги взима и разглежда с интерес видяното. Макар рисунките да не се открояват с особена естетика, той кима одобрително и бърза да похвали любителя. Добър повод да докажем наблюденията си – пред нас стоеше един истински сърдечен и мил човек, високо оценяващ таланта на другите хора.

Ако някой ден срещнете Васил Горанов по софийските улици и решите да го заговорите, бъдете сигурни, че няма да бъдете подминати с привидна или лицемерна усмивка. Той ще спре, ще си поговори с Вас, ще чуе мнението Ви и ще Ви е благодарен за интереса. И то не заради друго, а защото вярва, че трябва да си помагаме, за да направим България едно по-добро място. Ние искрено му благодарим, че го прави успешно.

Част от творчеството на Васил Горанов може да разгледате в неговата страница.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.