Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Изкуство има само тогава, когато душата рисува с ръката“. Тези въздействащи думи са изречени от прочутия Леонардо да Винчи в самия край на неговия житейски път. Днес, половин хилядолетие по-късно, творбите на един български художник напълно биха олицетворили казаното от знаменития италианец, защото те са плод на една безгранична любов. Любовта към родината.

васил горанов
Васил Горанов

Срещаме Ви с Васил Горанов – художникът, който няма да се впише напълно в съвременната представа за човек на изкуството. Още със запознанството си с него и първото ръкостискане ще разберете, че пред Вас стои един уравновесен и хармоничен човек. Спретнат и елегантен, с благ поглед и ведра усмивка, той бързо ще Ви накара да се почувствате в свои води, а когато откриете, че типичната за творците суета и претенциозност са му чужди, вече ще бъдете изцяло запленени от личността му.

Със сигурност неведнъж сте попадали на негова картина, а ако пък следите редовно страницата ни знаете, че те са сред предпочитаните ни публикации. Той е първият български художник след Димитър Гюдженов, който посвещава значителна част от творчеството си на историческа и военна тематика. Картините му илюстрират предимно средновековни епизоди от родния летопис, но има и такива запечатали емблематичните години на войните за национално обединение (1912-1918 година).

Васил Горанов е роден през 1972 година във Велинград. Бъдещият майстор на четката печели първият си рисувателен конкурс едва на 4 години, но това не трябва да учудва никого – талантът е наследство от баща му. „Българинът, дори да не разполага с много, дава мило и драго да изучи децата си“, разказва той с една особена благодарност към своите родители. Макар да рисува от малък, първият истински досег с изобразителното изкуство получава във Велико Търново, където завършва живопис.

битката при ахелой
„Битката при Ахелой“

За разлика от много свои колеги, той успява да се издържа с рисуване още в студентските си години. Определя ранния си период като романтичен, а тематиката на картините му е като тази на почти всеки прохождащ художник – пейзажи и натюрморти. Преди десет години художникът започва да пресъздава моменти от българската история. Говори за този период от живота си с едно особено вълнение, защото твърди, че именно тогава е открил себе си.

„Времената, в които да обичаш родината си е било въпрос на чест и мъжката дума е определяща – тези времена ме карат да рисувам за българската история.“

Смело можем да определим тези думи за движеща сила в работата на твореца. В желанието си да пресъздава историята ни, Горанов е воден от примера на някогашния български дух. „Прекланям се пред  доблестта на обединения български народ, който всячески е работил за благото на родината си“, с гордост в очите разказва той. Споделя, че изпитва истинска носталгия по тези далечни години, защото макар да не е живял в тях, ги преживява чрез картините си.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Горанов смята, че поуките от историята трябва да се прилагат и в настоящето. „Време е българите да разберем, че трябва да запретнем ръкави и да свършим нещо полезно. Не е необходимо да вършим велики дела, всеки трябва да прави това, в което е добър. Аз например умея да рисувам и го правя и за самия мен, и за клиентите ми, но най-вече за страната ни“.

"Рилският манастир"
„Рилският манастир“

Родолюбивият художник смята, че творецът не трябва да се изолира в свой собствен свят, както често се случва, и това е причината той да е съпричастен с проблемите на страната, да се интересува от ситуацията в нея, да следи политическите новини. Предлага и конкретни решения: „Инвестицията в образованието е най-важна. Не го ли проумеем, трудно ще се съвземем. Не можем да чакаме чудеса от управниците ни, трябва сами да осигурим бъдещето си“. Не скърби, че много млади хора заминават да учат в чужбина, а напротив – опитва се да гледа положително на тази тенденция и твърди, че много от тях някой ден ще се върнат и ще приложат знанията си тук. „За подрастващото поколение трябва да бъдат за пример всички онези българи, които са дали живота си, за да живеем добре ние днес. Само така и те ще имат силата, за да постигат целите си“.

Горанов не е от онзи тип творци, които се прехласват по таланта и уменията си. Нарцисизмът не му е присъщ, а дори напротив – говори с една особена скромност за безбройните си постижения. Ако човек го слуша по нищо няма да познае, че интересът към творбите му е толкова голям – има случаи, в които клиентите му трябва да чакат две години, за да се сдобият с поръчана картина. За всяка своя творба, художникът отделя поне месец, като често се случва да рисува по 14 часа дневно. „Нямам много свободно време, а когато разполагам с такова, предпочитам да рисувам„, с усмивка отбелязва той. „Може би тук е моментът да благодаря на семейството си, че се съобразява с всичко това“.

wystanieto
„Въстанието на Асен и Петър“

„Аз съм реалист и знам, че ако човек погледне отстрани кариерата ми, ще каже, че е като на художниците от филмите – има интерес към творбите ми, имам публика, изложбите ми са пълни с посетители. Но не това определя щастието – най-важното е какво ще оставим след себе си. Това е нещото, което ме мотивира – искам да оставя нещо след себе си.“, продължава той.

В самия край на срещата ни съсебедникът ни не спира да ни изненадва приятно. Разбираме, че сме в една посока и решаваме да споделим такси. По време на пътуването, шофьорът ни подочува, че до него стои художник и на първия възможен светофар изважда измачкани бели листа със скици върху тях. С гордост разяснява какво е нарисувал и пита за мнение. Горанов ги взима и разглежда с интерес видяното. Макар рисунките да не се открояват с особена естетика, той кима одобрително и бърза да похвали любителя. Добър повод да докажем наблюденията си – пред нас стоеше един истински сърдечен и мил човек, високо оценяващ таланта на другите хора.

Ако някой ден срещнете Васил Горанов по софийските улици и решите да го заговорите, бъдете сигурни, че няма да бъдете подминати с привидна или лицемерна усмивка. Той ще спре, ще си поговори с Вас, ще чуе мнението Ви и ще Ви е благодарен за интереса. И то не заради друго, а защото вярва, че трябва да си помагаме, за да направим България едно по-добро място. Ние искрено му благодарим, че го прави успешно.

Част от творчеството на Васил Горанов може да разгледате в неговата страница.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Васил Горанов за времената, в които е било въпрос на чест да обичаш родината си
4.6 от общо 75 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

2 КОМЕНТАРА

  1. Следя всяка негова картина която излезе по медиите, страхотен талант, картините му оживяват пред очите когато ги гледаш. Наскоро видях и картината на Лили Иванова, сполучлива. Картините на календара за тази година, изпратих дори и в чужбина на мои близки нека да ги гледат за да са по близко да Родината чрез тях. Пожелавам му да е жив и здрав и още дълго да ни радва със своите картини. УСПЕХ!

  2. Като сравнявам рисунките на Васил Горанов със създадените досега рисунки от световни майстори, имам чувството, че той ги превъзхожда по талант. Благодарен съм и на хората, които са направили толкова висококачествени снимки на неговите рисунки за да са достъпни за всеки.

Отговор