Задграничните мисии на българската армия след 1945 година

Българските въоръжени сили многократно са доказвали своята героичност и неотстъпчивост на бойното поле. Наред с войните, водени за национално обединение и защита на българските интереси, нашата армия е взимала редица участия в задгранични мисии на ООН, НАТО, ОССЕ, ЕС. Ролята на българските войници в тези операции е от различен характер – от преки бойни действия до сътрудничество от хуманитарен характер. В тази статия ще разгледаме участието на българската армия зад граница, като ще се опитаме да представим и малко подробности за самите контингенти.

Общо след 1945 г. българската армия участва в 21 операции. Ще се спрем на тези, които имат по-съществена роля в най-новата ни история. Сред тях има и такива, в които за съжаление са дадени десетки жертви от млади български военнослужещи в разцвета на силите си. Всички те обаче, до един, са показали героизъм и жертвоготовност, макар да са били в непознати за тях страни, борейки се за каузи, които нямат пряко отношение към България и нейната национална сигурност.

В различните политически периоди, българският войник е бил принуден да следва заповедите на своите командващи, затова е по-правилно да отдадем почит към загиналите наши войници, изпълнявали воинския си дълг, отколкото да търсим някаква вина у тях, че са станали жертва на времето…

Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г.

Може да се каже, че това е бойното кръщение на българските задгранични контингенти. „Пражката пролет“ в Чехословакия са кръвопролитни събития, които започват в началото на 1968 г. Решено е по линия на ОВД (Организация на Варшавския договор) армиите на 5 от страните юленуващи в нея да нахлуят в чехословашката столица: СССР, Полша, България, Унгария и ГДР. Със заповед №39 от 20 август 1968 г. от България е взето решение за проникване с танкове в Чехословакия. На 21 август 1968 г. започва „Операция Дунав“. България изпраща 2164 бойци и 33 танка Т-34 – 12-ти и 22-ри Мотострелкови полк. Главната цел на българските военни е да превземат две от летищата. При операцията се натъкват на съпротива, като при опит да дезертира загива старшина Николай Цеков Николов. Българското участие в „Пражката пролет“ продължава до 22 октомври 1968 г.

Операция на ООН по поддържане на мира в Камбоджа

Мисията на българската армия в Камбоджа продължава от 4 май 1992 г. до 27 ноември 1993 г., като в двата ни контингента участват около 1300 души – един пехотен батальон от 850 души, 10 офицера, 34 военни наблюдатели и екип на военна полиция от 11 души. Мисията е изключително напрегната и трудна, за първи път българската армия е изпратена на толкова далечно разстояние – 9000 км. Борбата за поддържане на мира в Камбоджа и стремежа на Червените камери да завземат властта е жестока, а българските военни дават 10 жертви.

Стабилизационни сили в Босна и Херцеговина

Операцията на НАТО по поддържане на мира в Босна и Херцеговина и спазването на Дейтънското споразумение започва през 1996 г. По линия на НАТО от юни 1997 г. до ноември 2001 г. България участва с контингенти от общо 1819 военни, от които 180 офицери, 324 сержанти и 1315 войници.

Международни сили за сигурност в Косово

Участието на българската армия в тази операция на НАТО е съпътствана със сложната политическа обстановка на Балканите след разпада на Югославия, бомбардировките над Белград и обособяването на страните от бившата СФРЮ в независими държави. Контингентът от Въоръжените сили на Република България се включва в KFOR на 9 февруари 2000 г. Първоначално е изпратен инженерно-строителен взвод от около 40 души. През 2006 г. е направена трансформацията му в инженерен взвод, като към него влиза и група за подготовка на Косовските сили за сигурност. След трансформацията числеността варира около 48 души. Към момента съставът от нашата армия е към 10 души.

Международни стабилизиращи сили в Афганистан

Мисията на ООН в Афганистан е операция по налагане на мир, т.е. тя има строго военен характер. Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция 1386 от 20 декември 2001 г., с която е започната операцията. Българското участие започва с определянето на Министерския съвет на Република България на подразделение, което да замине за Афганистан. На 16 февруари 2002 г. първите 32 български военнослужещи отпътуват за близкоизточната държава. През годините България постепенно увеличава контингента си, като в някои случаи на нашите военни им е поверено изпълнението на специални задачи. Основната задача е българските войници да охраняват района на летището в Кабул. До 2014 г. са участвали 27 български военни контингента като общата им численост е 9184 души.

Многонационални сили в Ирак (Iraqi freedom)

Българските военнослужещи участват в тази операция от 22 август 2003 г. до 20 декември 2008 г. С решение на 39-тото Народно събрание от 29 май 2003 г. е разрешено участието на България в операцията. Първоначално мисията ни в Ирак е трябвало да приключи до 2005 г., но заради усложнилата се обстановка, държавното ни ръководство решава да удължи периода на пребиваване на нашите военни в Ирак. България за целия 5-годишен период участва общо с 11 контингента с обща численост 3367 души. При ужасяващ атентат над българската военна база в Кербала на 27 декември 2003 г. камион-бомба се взривява и загиват 5 български войници, като общия брой на загиналите българи през петте години е 13.

Българската армия участва и в редица други мисии като тези в Хърватска (мисия на ОССЕ), Либия (Unified Protector), EUFOR (Чад и Централно-африканската република), Етиопия и Еритрея (UNMEE), Ливан(UNIFIL), Република Македония (Concordia и лагер Радуша), Таджикистан (UNMOT), Ангола (UNAVEM III и MONUA), Oперация на ЕС в крайбрежните води на Сомалия и Аденския залив (EU NAVFOR ATALANTA), Грузия (EUMM), Мали (EUTM Mali), Сомалия и Африканския рог (Ocean Shield).

Освен в мисии по опазване на мира, българската армия участва и в тренировъчни учения на НАТО като NTM-I, което е свързано с обучението на иракската армия след свалянето на режима на Саддам Хюсеин. В тази тренировъчна мисия армията ни участва с инструктори.

Независимо дали е на бойното поле в славните моменти на българската войска, когато тя се е сражавала за национални каузи, или на участие в международни мисии по линия на организациите, в които страната ни е пълноправен член, българският войник винаги на първо място е бранил името на България.