На 28 юни 1913 година в румънската столица е подписан Букурещкият мир, който слага край на Междусъюзническата война. С този договор България губи Южна Добруджа в полза на Румъния, която напада страната, за да си вземе „компенсациите“, дължими от Първата Балканска война. Новата граница е определена по линията Тутракан-Балчик. След този договор цар Фердинанд заявява „Свиваме знамената в раклите за по-добри дни“.
Въпреки че тази война приключва, съвсем скоро на хоризонта се задава нов конфликт, който назрява от дълго време – Голямата война от 1914-1918 година. И двата враждуващи блока се опитват да привлекат България на своя страна. Антантата предлага източна Тракия до линията Мидия-Енос, която да се окупира веднага; безспорна зона в Македония, която ще бъде получена след войната; Егейска Македония, ако Гърция получи компенсация в Мала Азия или се присъедини към Германия; Южна Добруджа, но след войната и ако Румъния бъде компенсирана с Трансилвания. Твърде много „ако“, а българите помнят какво им причиняват съюзниците и уж приятелски настроената Румъния.
От другата страна са немските предложения, които включват и земи, откъснати от българското землище през 1834 и 1878 година – Ниш, Пирот и Враня и западно от р. Тимок чак до р. Морава; половин Косово; цяла Вардарска Македония с част от Източна Албания; при намеса на Румъния и Гърция на страната на Антантата – Южна и Северна Добруджа и Егейска Македония. По-късно, при сключването на договора, Турция отстъпва 2000 кв. км. в Източна Тракия край Одрин.
България се присъединява на страната на Централните сили през 1915 година, в пореден опит да обедини изконните си територии.
На 17 август 1916 година Румъния се включва във войната на страната на Съглашението. Към изпратените срещу България войски се включват и две пехотни и една кавалерийска дивизия. Така в Добруджа и по брега на р. Дунав са разположени 136 дружини, 135 батальона и 24 ескадрона. Срещу тази сила се изправя Трета армия, начело с ген. Тошев., разполагаща с 63 дружини, 55 батальона и 24 ескадрона. Румънци и руснаци ни превъзхождат в съотношение 2:1. Интересното е, че генералът не знае за това огромно превъзходство, тъй като разузнаването съобщава за по-малка сила от българската. Все още не е известно, че руските сили вече са пристигнали и немският отбранителен план е отхвърлен. Решено е да се настъпи и Добруджа да се освободи. Планът предвижда незабавно превземане на крепостите Тутракан и Силистра, като по този начин да се пресече възможността румънската армия да получава подкрепления през пристанищата им.
Изходът от този сблъсък изглежда предрешен. Но на наша страна е бойният дух на българските войници, които отиват да се бият
за своята земя и семейства и горящи от нетърпение да си го върнат за вероломството отпреди три години. Новата ни история многократно доказва, че в такива случаи числеността на противника е без значение.
На 2 септември Трета българска армия навлиза в Добруджа, като главният удар е насочен срещу Тутракан. Атаката на крепостта е възложена на ген. Киселов, командир на 4-та дивизия. Към него временно е предадена и цялата артилерия на армията – време за дълга обсада няма.
На 3 и 4 септември българските части се разполагат срещу града, като се провеждат отделни схватки и започват подготовка за атака. Още на 3-ти към Тутракан е изпратено подкрепление, което е пресрещнато от конницата на ген. Иван Колев.
Крепостта е силно укрепена – изградени са 15 форта, дълбок овраг, картечни гнезда, оръдия, укрити в блиндажи и окопи. Гарнизонът ѝ се състои от 30 000 души и още 10 000 резерв. Бойното поле е разделено на 3 сектора. I сектор с фортове 1 до 5 е поверен за охрана на 9 и половина батальона, II сектор с фортове 6 до 9 разполага с 4 батальона и III сектор с фортове 10 до 15 е с 14 батальона. Главната атака е насочена срещу II сектор, където българите разполагат с 9 батальона, 80 оръдия, 12 картечници и 1 ескадрон – общо 18 000 войници срещу 6500 румънци.
Атаката започва точно в 6:30 сутринта на 5 септември. В 7:40 е забелязано отстъпление на румънски войници от фортове 5 и 6. В 8 часа е наредено настъплението на пехотата, лично ръководено от офицерите, за повдигане на духа и личен пример. Войските ни са посрещнати от картечен огън, но под символичното прикритие на артилерията в 10:30 успяват да пробият защитата и фортовете са превзети. Въпреки сериозния отпор, форт 7 също е пробит и превзет до 11 часа. До 13 часа пада и форт 8. В другите два сектора атаката също е успешна и това води до общо румънско отстъпление към втора отбранителна линия, която се превръща в бягство към спасението.
Противникът се опитва да се установи на слабо защитената линия, за да може на другия ден да контраатакува. Сутринта на 6 септември, в 4:40, българската артилерия открива огън. След това започва масирана атака от всички страни. В помощ на града от Силистра са изпратени 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона, които са разбити по пътя и не успяват да стигнат до защитниците. Румънците са изтласкани към самия град, а нашите части достигат до възвишението, от което Тутракан ясно се вижда.
Румънският командващ, ген. Теодореску, нарежда оттегляне през р. Дунав и лично се качва на първия шлеп. Отстъплението се превръща в бягство. Българската артилерия се разполага по брега на реката и започва обстрел по всички плаващи средства. Пламват дори петролните складове в отсрещния румънски град Олтения, а съвсем скоро и самият град.
За 36 часа армията ни успява да спечели една от най-големите си победи през войната. В крайна сметка от 40 000 войници около 28 000 се предават или са заловени в плен, заедно с тях и 400 офицери. В наши ръце попада цялото военно имущество на врага. От българска страна убитите и ранените са 8000 души.
С тази битка започва освобождението на Южна Добруджа и разгрома на Румъния. От нея остава и изразът „Власите се давят накрай Дунава“.
Мястото, където се разиграва битката, днес е военно гробище и е част от Стоте национални туристически обекта.
