„Трябва да се жертвува всичко, па и себе си“

0
173

Рубриката “Архивите говорят” ще е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

ЛевскиархивЗащо казваме, че Левски е първи сред първите? Мнозина са дали живота си в името на свободата, мнозина са работили за този идеал. Сякаш обаче делата на Апостола са придобили сакрален образ и това не е случайно. Много изследователи и до днес не могат да дадат отговорите на редица въпроси, свързани с качествата на великия българин. Освен че се отдава изцяло на идеала, той притежава умения, които не можем да срещнем у никой друг негов съвременник. Идеите, възгледите и напредничавото му мислене сякаш са изпреварили не само тогавашното, но и днешното време. За краткия си живот той ни завещава много, изключително много. Фразите, които изрича ни служат за гордост днес, но дали се вслушваме достатъчно в тях? Предстои да прочетете едно писмо, което Левски изпраща до орханийци година преди смъртта си. Чрез думите му всъщност най-лесно разбираме защо Апостола заслужено се превръща в най-значимия българин в историята ни.

 

„Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай – [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Трябва да се жертвува всичко, па и себе си“
5 от общо 2 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор