Защо е важно да съхраним Тютюневия град?

3
300

В дните около националния ни празник една откровено тъжна новина събуди общественото недоволство. Варварското срутване на една много ценна архитектурна забележителност прикова гражданското и медийно внимание, за да повдигне някои много тежки и наболели въпроси.

С оглед на интереса, който предизвика това събитие решихме да Ви разкажем малко повече за тази част на Пловдив, в която е разположена сградата на улица Одрин №8, а именно тютюневите складове, намиращи се между улиците Иван Вазов, Авксентий Велешки и бул. Христо Ботев.

Историята на тези постройки ни връща около един век назад. След краха, който България претърпява във войните за национално обединение, българите от Македония, Одринска и Беломорска Тракия загубват надежда, че родните им места отново ще бъдат върнати в пределите на България. По силата на договори за размяна на население от тези региони в границите на родината си се заселват стотици хиляди етнически българи. Голяма част от тях се установяват в Пловдив, основавайки бежанския квартал Кючук Париж. Мнозинството от бежанците в града изкарват прехраната си именно с тютюн. Между двете световни войни България се превръща в един от най- големите износители на висококачествен тютюн в света- родната продукция се продава дори и отвъд океана.

Голяма част от суровината се произвежда в пловдивски окръг. Преплитайки тези фактори съвсем естествено Пловдив се превръща в център на този тип промишленост. Фирмите, предприемачите и складовете за преработка на табак се множат. Според излезлия в началото на годината трейлър на филма „Истории от тютюневия град“, броят им през 1923г. е 32. Предприемачите в този бранш през 20-те години на миналия век се радват на солидна печалба, която от своя страна засилва много бързо конкуренцията.

Снимката е стопкадър са от документалния филм "Истории от Тютюневия град"
Снимката е стопкадър са от документалния филм „Истории от Тютюневия град“

Този факт дава резултат в една много ценна от съвременна гледна точка последица. При строежите на повечето тютюневи складове собствениците им се опитват да покажат надмощие и сила. Издигат се много високи за времето си 4-5 етажни сгради, които могат да бъдат определени като архитектурни шедьоври с богато украсени фасади. Разрушеният склад е един от най- красивите. Построен е през 20-те години на миналия век. Бил е собственост на „Ориенттабак“, а след национализацията – на комбинат „Родопи“ и Булгартабак Пловдив. Особена загуба са безценните стенописи на художника Вълчан Петров, които вече са само спомен.

Тютюневият свят на Пловдив е вдъхновил и много от образите на Димитър Димов в неговия „Тютюн“. Макар и действието в романа да не се развива под тепетата, голяма част от първообразите на героите са пловдивски тютюнотърговци или работници. Експертът на „Никотиана“ Костов например е вдъхновен от пловдивския търговец Кочо Апостолов, а неговата съпруга – д-р Мирена Колушева–Ирина. Описаните на страниците на романа експлоатация, социални вълнения, стачки, въвеждането на „тонгата“ също са действителни събития, случили се в този пловдивски вариант на индустриалната революция и запазени в архивите до днес.

През юли отбелязваме рождението на Апостола. В навечерието на годишнината поръчайте луксозното издание на "Писмата на Левски" с 33% отстъпка.

КЪМ МАГАЗИНА

Сред тютюнотърговците на Пловдив е и големият меценат и дарител Анастас Куцооглу. Неговата фирма „Ака“ (Анастас Куцооглу) е лидерът на пазара в България, Гърция и Турция. Тя е и една от малкото фирми в Пловдив, чийто капитал не е чуждестранен.

Точно многото пластове история правят Пловдив толкова интересен от туристическа гледна точка град. Различните епохи от една страна и различните култури от друга са превърнали съвременния град в една неповторима мозайка от най-различни забележителности, които се намират в някои случаи само на метри разстояние една от друга. Революцията на тютюневата промишленост в Пловдив също е неразривна част от славното минало на града. А фактът, че по централните улици на града днес има преки доказателства, които напомнят за този период, е истински късмет. И „Капана“, и Стария град, и тютюневото градче се намират в центъра на града. И трите обекта са едновременно изключително забележителни и много различни един от друг.

д-р Марена Колушева и Кочо Апостолов, вдъхновили Димитър Димов за образите на Ирина и Костов в романа "Тютюн"
д-р Марена Колушева и Кочо Апостолов, вдъхновили Димитър Димов за образите на Ирина и Костов в романа „Тютюн“

Преди около 50 години едно от най-прекрасните места в града днес е тънело в разруха. Стария град не просто не е бил туристически атрактивен. Той е бил избягван дори от пловдивчани. Единствено и само далновидността на един човек спасява и превръща мястото този музей на открито, н който се наслаждаваме днес. Благодарение на Атанас Кръстев и с цената на много усилия, Стария град е емблема на Пловдив. Само до преди няколко години „Капана“също беше оставен на произвола на съдбата. Днес кварталът конкурира дори надвесилата се над него стара част над града, съсредоточавайки в себе си все повече инициативи и проекти.

Дори и днес, когато почти всички складове са изоставени, а мазилката им е олющена, а улиците между тях се използват единствено за паркинг, тютюневото градче все още е запазило своята неповторима атмосфера, пропита с мирис на тютюн. Макар и изключено от ежедневния живот на Пловдив, всеки местен или гост на града може да се върне един век назад, пренасяйки се на страниците на знаменития Димов „Тютюн“. За да може тази част на града да бъде включена отново в активния градски живот, не е нужен месия както в случая със Стария град. Нужна е просто гражданска активност, която да не позволява бъдещи подобни посегателства и която да върне живота в нея, запазвайки автентичността си.

Всичко написано до момента се отнася и за столичното кино „Възраждане“ например, което също е пред събаряне, въпреки статута си на „паметник на културата“. За жалост, друга забележителност на индустриалната архитектура – „Захарна фабрика“ вече е в историята. А възможностите са много – складовете предразполагат да бъдат превърнати например в пространства за култура и сцени. Неслучайно тютюневото градче е застъпено сериозно в проектите, на фондацията, която организира представянето на Пловдив като европейска столица на културата през 2019 г. Можем само да предполагаме колко интересна би била една такава забележителност за чуждестранните туристи под тепетата, чийто брой неминуемо ще се увеличава през следващите няколко години.

Заглавната снимка е дело на Дочо Ангелов.

„Един от Първа дивизия“ е разказ за хората – за орача и чиновника, за занаятчията и учителя, за богатия и бедния, за неграмотния и образования. България ги призовава и те оставят семействата си, стичайки се под знамената на своите полкове...

ПОРЪЧАЙ ТУК

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Защо е важно да съхраним Тютюневия град?
4.8 от общо 51 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

3 КОМЕНТАРА

  1. Преди броени дни се върнах от екскурзи в Рим. Посетих Колизеума. Грандиозен и феноменален . Няма да изпадам в подробности, но ще споделя своя мисъл, която се преплъзна докато бях на арената. Никой не спомена за загиналите , за изядените, за осакатените по време на битките. Днес Колизеума е атракция която привлича хиляди заради архитектурата, оцеляла във времето. Въпросът за тютюневия град е ще се намери ли находчив бизнесмен , който да направи много пари с малко родолюбие. Определено чиновниците в общината са тесногръди .

  2. Така е било и така и ще бъде, докато капитала властва над родолюбието, докато на продажните ни политици единственото им занимание е на кого как повече да се подмажат, да продадат България, само и само гушките им да са пълни!
    Ето, сградата на тютюневия склад ще бъде възстановена, виновникът ще бъде „наказан“(едва ли, обаче), но ценните стенописи кой ще възстанови? Кой ще върне безвъзвратно загубеното?
    Спомняте си, може би, когато по време на второто върлуване из България на Стадото Диви Свине(СДС) беше унищожен ценен паметник на културата в самата София – Столичната библиотека. Е, някой да беше наказан? Сградата д абеше възстановена? Не! Така ще бъде и с кино „Възраждане“ – ще поохкаме, ще попсуваме и… край! А поредната лакома акула в това време ще си прави каквото си иска, защото знае много добре, че законът в България е „врата в поле“ както е казал шопът – „и оттук ще минеш, и оттам ще минеш, само будалите минават през нея“…

  3. Да запазим Тютюневия град заради реалните му качества. Това за „архитектурните шедьоври“ е силно преувеличено. Но за щастие няма нужда една сграда да е архитектурен шедьовър, за да има смисъл да бъде запазена. Тютюневите складове имат характер, стоят добре в тази част на града, представят важна част от историческата памет. Това е повече от достатъчно. Добавянето на измислени заслуги може и да отслаби каузата.

Отговор