Асен Петков Коларов, познат под псевдонима Асен Разцветников и определян като един от най-ярките представители на „септемврийската литература“, и до днес остава неразбран от мнозина. Основна проблематика при възприемане на творческия му образ е дълбокото несъответствие между жизнерадостните стихотворения на автора („Сънчо“, „Вълчо и Лисана“, „Кос“, „Щурчово конче“ и много други), с които са израснали няколко поколения български деца, и изпълнената с мъка душа, която Разцветников разгръща в поезията си за възрастни.
„Ти наш роден Балкан“ е творба, която одухотворява не само болката и съпричастността на автора към страданията на народа, но и вярата в стоицизма му. Родината-мъченица е залегнала тъй дълбоко в сърцето на Разцветников, че утвърждавайки готовността на всичките й верни чеда да загинат за нея, творецът я увенчава с ореола на безсмъртието и свободата. Постига това, благодарение на умелото и емоционално вплитане на образа на България в този на родния Балкан – вечен символ на безстрашието, героизма и монолитността на българския народ.
Ти наш роден Балкан
Ти наш роден Балкан, леле стар, начумерен хайдутин!
Ти лежиш заледен, замъглен, страховит
и разперил ръце, и отпуснал си каменни скути,
също кръст от дърво, от земя и гранит.
А въз теб, прикован и в гърдите прободен,
гърчи стан и ридай моя роден народ
и реките кипят от сълзи и от кръв, и разсечен е свода,
и обагрен е с кръв разжарения свод.
Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник!
Не издъхвай душа, не отпущай ти стара, стоманена плът!
Твоите верни чеда, запоени със слънце, със кръв и отрова,
помнят своята клетва и своята ранна обречена смърт!
И през страшни гори, през води, през огньове и камъни
те ще стигнат, ще найдат вълшебната жива вода.
Нека вий, нека съска и бълва стоглавата ламя,
те прииждат един подир друг със заветния вик: свобода!
