Картичката на заглавната картинка е част от изложбата „Посока Юг / Due South”, представена през 2017 г. във Варненския археологически музей. Тя е посветена на круизния туризъм от България до Египет и Палестина през първата половина на 20 век.
„Когато бях в България, мислех, че животът на чужбина все ще бъде по-хубав, по-пълен и цветущ. Оказа се, че жестоко съм се мамил. Обетована земя никъде не съществува… Човек само се лъже по миражи и видения… В далечния африкански край аз обикнах своето отечество с нова, нежна и дълбока обич.“
Това заключение прави Страшимир Кринчев, авторът на пътеписа „В страната на палмите“ (бел. ред. – издаден през април от сдружение „Българска история“, виж тук), когато след няколкомесечно скитане из Египет най-накрая успява да се качи на параход за България. Глътката успокоение, която поема, съвсем не е случайна – в африканската страна българският писател живее в мизерно положение, трудно разговаря с местните, разчита на милостта на чужди хора и институции и нееднократно поставя живота си в опасност. Веднъж отправил се за родината обаче, той започва да изпитва ново разочарование от действителността, събудилият се копнеж към България отслабва и авторът завършва творбата си по следния начин:
„Хубаво е там, дето ни няма“.
Страшимир Димитров Кринчев е роден на 15 август 1884 г. в Ямбол. Баща му е опълченец в Руско-турската война (1877 – 1878), участва в Шипченските боеве, а след това е доброволец и в Сръбско-българската война (1885 г.). Работи като бирник в Кюстендил, Трън и Босилеград. Получава скромна войнишка пенсия от 30 лв., недостатъчна за покриване нуждите на семейството, и затова отваря кафене, в което хазартът се практикува свободно.
Строго възпитание в семейството налага майката Мита, произхождаща от изтъкнатия ямболски род на Папазови. Страшимир има двама по-малки братя – Йордан и Борис. Подобно на повечето деца, той започва да учи в родния си град, но не успява да завърши гимназия, след като през 1898 г. бива изключен, когато, запленен от социалистическата идея, взема участие в организирането на ученически бунт. Изключването става причина да напусне Ямбол и да търси прехраната си другаде. Това се случва през 1900 г., а за път със себе си взима само вързоп с дрехи и около 2 лева от касичката на своя брат Йордан. Озовава се в Бургас и постъпва в обущарска работилница, където живее при тежки условия – спи на работното си място в широко и студено помещение, а освен това почти остава без свободно време.
Случва се така, че в крайморския град попада в света на книжовната и издателска дейност и става коректор и експедитор във в. „Нова епоха“. Незавидното му положение го кара скоро да напусне Бургас и по-късно да се установи във Варна, където е нает в книжарницата на марксиста и публицист Георги Бакалов. По време на варненския си престой Кринчев взема активно участие в местното социалистическо движение и става член на БРСДП (т.с.).
В морската столица го застигат и новините за смъртта на баща му и на брат му Борис. През 1903 г. се завръща в Ямбол и е нает за библиотекар в градското читалище, но още в началото на следващата година напуска. След 1904 г. се оттегля от активната социалистическа дейност. Отново поема към Бургас, където се труди в новооткритата медна мина край града – първо като рудокопач, след това като надзирател.
Прехвърля се в Пловдив и там работи в една хлебопекарна. Към края на годината опитва късмета си в столицата, но положението му става още по-тежко, защото в повечето случаи не може да намери работа и в резултат на това често гладува.
В края на 1905 г. отново се завръща в Ямбол, а в следващите месеци изкарва военната си служба. Обратно в София продължава нещастното си съществуване. Припечелва известна сума, след като негов разказ е одобрен за публикуване в столично списание. През февруари 1907 г. се отправя за Варна с идеята да замине от там за чужбина.
Първоначалната му идея е да тръгне към Венеция или Марсилия, но липсата на пари не му позволява такова удоволствие, затова от Пирея хваща параход за Александрия.
В „страната на палмите“ неговият несретен живот продължава, но същевременно е изпълнен с невероятни приключения – преминава с лодка по р. Нил, пътува от Александрия до Кайро, изминавайки по-голямата част от пътя до там пеша, скита нощем из голямата пустиня, покатерва се на върха на Хеопсовата пирамида и вижда мумиите на великите египетски владетели.
В крайна сметка успява да стигне до България с помощта на българското представителство в Атина и за трети път се завръща в Ямбол.
Впоследствие Кринчев прави първите си изяви в литературната критика, като впоследствие пише материали и рецензии за трудове на Иван Вазов, Кирил Христов, Хенрик Ибсен, Иван Тургенев и др. През 1908 г. се мести в Дирекцията на статистиката, а година по-късно е назначен в Българската телеграфна агенция (БТА), където се издига до редактор. Продължава и с трескавата творческа дейност.
На страниците на хумористичното списание „Барабан“ излизат творбите му „Из моя гардероб“, „Писател и четец“ и „Страшна история“ (всичките от 1908 г.). В „Демократически преглед“ се появяват два от най-известните му разкази – „Венера Милоска“ (1908 г.) и „Дневник на художника“ (1909 г.). Трябва да се споменат и направените от него през следващите години преводи на „Мраморната воденица“ от Херман Хесе (1911 г.), „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше (1911 г.), „Ватек. Арабска приказка“ от Уилям Бекфорд (1912 г.), „Мечти“ от Антон Чехов, включен в една книга заедно с второто издание на „Дамата с кученцето“ (1912 г.).
И точно когато сякаш най-накрая в живота му настъпва известна стабилност, избухва Балканската война. Присъединява се с ентусиазъм и служи в 10-а рота на Първи софийски пехотен полк, а за проявите си на бойното поле е отличен с кръст „За храброст“. Не така стоят нещата с Междусъюзническата война, в която вижда един ненужен конфликт, различаващ се от предишния. Това не го спира отново да се сражава за родината. В битка получава рана в ръката, но бързо се завръща на бойното поле. На 14 юли все още не е напълно излекуван, но участва в сражение близо до Горна Джумая. Там е ранен във врата, а след това куршум пронизва гърдите му. Издъхва в Дупница на 15 юли и е погребан в обща братска могила извън града.
Трудовете на Страшимир Кринчев привличат вниманието на критици и изследователи дълго време след смъртта му. Посмъртно излизат негови разкази, нови издания на пътеписите му. Изцяло посветен на личността му е бр. 438 на в. „Литературен глас“ от 1939 г. Същата година е сформиран комитет начело с Тодор Влайков за издаване на събраните му съчинения. Предвидени са общо четири тома, но за съжаление, комитетът успява да издаде само един, който представлява ново издание на „В страната на палмите“ (1942 г.).
Пътеписът е съставен въз основа дневника, който Кринчев води по време на пътуването до Пирея, Александрия и Кайро. Известно време търси издател, но отделни откъси се появяват още през 1907 г. в сп. „Гражданин“ и „Демократически преглед“. През 1910 г. излиза първото цялостно издание. Оттогава до днес книгата се радва на още три самостоятелни издания, а през 1968 г. е включена в том с избрани произведения на Страшимир Кринчев с редактор Иван Сестримски. През 2014 г. откъс от нея излиза в сборника на Роман Хаджикосев „Пътуващият българин“.
Книгата проследява последните дни на писателя в София, отпътуването му за чужбина с неговия стар приятел Стамен Дженков – Илич, впечатленията от Истанбул, Атина и Пирея. След това, вместо в Европа, съдбата ги хвърля в Александрия, а впоследствие Кринчев посещава и още няколко египетски града заедно с руските политически емигранти – Алберт и Михаил. Особено силни са изживяванията му в Кайро, откъдето тръгва по обратния път. Пътеписът на Кринчев може да се оцени като достойно продължение на емблематични литературни произведения от този жанр, дело на бележитите български писатели Иван Вазов и Алеко Константинов. Същевременно той е много по-различен – авторът пише своите бележки от гледището на човек, заминал в чужбина почти без пари, в търсене на по-добър живот за самия себе си.
Много е важно да подчертаем силното чувство на хуманизъм, проявено от публициста, независимо дали става дума за гърци, араби или българи, ще видим как се съчетават размислите му върху големите събития и личности от човешката история на фона на всекидневната борба за насъщния хляб. Също така ще забележим и патриотизма на ямболията. Наистина този патриотизъм не е толкова пламенен и изявен като при други негови съвременници, но е запазил най-важния си елемент – любовта към народа.
През Балканската война той доказва родолюбието си още по-категорично с решението да откаже назначение като военен кореспондент на БТА и да се включи в бойните редици на българската армия, където намира и своята гибел. Изследователите на творчеството и живота на Страшимир Кринчев посочват, че той остава забравен от обществеността.
