Стефан Стамболов – човек, за когото и до днес няма единно мнение. От една страна същински водач на нацията и политик, защитаващ единствено държавните интереси, а от друга – егоцентрик, държал властта чрез терор. С тези две лица Стамболов е представен и от съвременниците си.
В следващите редове ще ви представим неподправени спомените на съвременниците на Стефан Стамболов. Спомени, разказващи за бурния и противоречив живот на големия държавник, както и за трагичната му смърт. Правим го съвсем обективно, така както хората си спомнят за него.
Стефан Стамболов през погледа на П. Р. Славейков:
„Новата наша история, както и старата, е сиромашка от имена. Между малкото имена, които са блеснали от десетина години насам, е и името на Стамболова. За тая личност аз искам да кажа няколко думи, тъй като в устата на всички българи е днес това име, едни го въздигат в небесата, а други го обсипват с хули, укори и ругания, всякой наспоред разположението си към него…..
Той се възхвалява като патриот, държавен мъж и вещ политик от тия, на които всичкий патриотизъм е как да се докопат до топло място и как да го спазят с всякакви подлости…
Тези, които го хулят, хулят го и корят, защото им отнел мястото, изтикал ги е от позициите им и не им дава надежда да могат скоро да се възвърнат на местата им.
За неговия патриотизъм по въстанията аз няма да говоря, ще кажа само това което и бай Захария не ще отрече, че като патриот е бил и е много по – долу от патриарха на българските патриоти Раковски.“
Никола Обретенов разказва следната случка:
„Една нощ майка ми чула, че в съседната стая, гдето спеше Стамболов, се говори на високо, като да има и други хора при него. Тя се уплашила да не би властта да е нападнала къщата и да е уловила госта. Но когато турила окото си на ключевата дупка, останала изумена: видяла госта да тича гол из стаята, да вика и да маха с ръце, макар да нямало никой при него. Веднага дойде при мен и ме извика: „Кольо! Я стани да видиш туй момче, то май полудя!
На сутринта, като закусвахме, Стамболов ми разказа, че съчинявал едно стихотворение, което и декламирал, та може би и аз да съм го чул.. Голям смях падна, като му разказах какво бе помислила баба Тонка за него и колко се бе уплашила през нощта.“
Екатерина Каролева пише:
„(….) от дяда Григория се научих, че в Русе е станал бунт под водителството на Атанас Узунова, защитника на Видин през 1885г. и че всички бунтовници са изловени и затворени, и че между тях е Олимпи Панов! Стамболов вярвал, че арестуваните в София са във връзка с русенските метежници. (…) Получих известието за екзекуцията на 9-те души в Русе. Аз дълго отказвах да повярвам, че българска ръка е могла да прониже Олимпи Панов, Атанас Узунова, героите на неотклошената победоностна война. Олимпи Панов убит с присъда, потвърдена от Стамболова, първия приятел на Панов!!!! Аз турях отпреде си портрета, на който Никифоров, Панов и Стамболов бяха снети, и дълго се взирах в лицата им да намеря предизвестие на пъкленото дело. Стамболов и Р.Петров бяха за мене изчадия.“
Султана Петрова разказва:
„Бележити времена бяха ония, затова България можа да съществува, да расте и крепне въпреки волята и желанието на руските политици. Затова тя можа да роди славни синове като Стамболова, Петкова и цяла плеяда от безкористни, предани деца, които живееха само за нея, за славата й, за величието й, а днес.. по – добре е да не мисля, да не пиша, да не говоря за настоящето.“
Велчо Велчев оценява управлението на Стамболов:
„Стамболов поддържаше през всичкото време на своето диктаторско управление, че целта му била да извади страната от безкняжието, в което хвърли я детронирането на Батенберга, и с това да възвърне реда и спокойствието в нея.
С припознаването на княз Фердинанда от великите сили и с примиряването на всички български партии с неговата власт тая цел формално се постигна. Наистина тя се постигна с помощта на друга политика, противоположена на Стамболовата – политиката на сближение с Русия, която усвоиха неговите наследници. Без тоя обрат на българската политика надали България щеше да се радва в скоро време на вътрешно спокойствие и външна безопасност. Но за историята ще остане фактът, че избрания от Стамболова княз се аложи биде признат за законен владетел на България.
Стамболовото дело обаче ще бъде съдено не само с оглед на тоя факт./ То ще бъде съдено и с оглед на последствията му, които още не са напълно налице. Най – напред има да се види доколко беще щастливо за България довеждането и закрепването на княз Фердинанд. По тоя въпрос Стамболов побърза да изрече сам своята присъда, когато в своето завещание след падането си от власт каза, че българският народ ще му прости всички друго грехове, но не и греха, дето е довел в България княз Фердинанд.“
Макар да не е съвременник, ето какво пише й големия историк професор Андрей Пантев:
„Той е един от малкото български дейци, които пренасят опита от възрожденската епоха – революционен и книжовен, в условията на новата българска държавност. Затова можем да кажем, че Стамболов е противоречив дотолкова, доколкото е противоречива и българската политическа и културна история преди и след Освобождението. Той беше пренебрегван заради неудобството, че се е опьлчил срещу Русия, заради неудобството, че е държавен строител с диктаторски методи.“
Иван Салабашев си спомня:
„И когато Стамболовото тело беше вече отдавна в черната земя, злобата на неприятелите му не беше още отслабнала. През следващата зима те унищожиха с динамит оградата на гроба му.
Веднъж Стамболов и аз, когато бяхме още на власт, говорихме помежду си… стана дума за някои велики мъже от разни държави и разни времена, които народът им ги е ненавиждал през живота им, а след смъртта им е въздигал паметници. По едно време Стамболов се позамисли малко и след това каза, че той е твърдо убеден, че неговото дело ще бъде един ден добре разбрано и оценено единодушно от целия български народ.“
