Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Революционер, поет, държавник – това са само част от призванията на родения в Търново българин. Неведнъж личността и действията му са пораждали спорове и дебати в обществото. Повече от век след кончината му той намира както ревностни защитници, така и върли опоненти.

За да се изгради  обективно мнение за дадена личност или събитие е редно човек да се поинтересува не само от днешната гледна точка, тъй като тя винаги е пречупена през призмата на времето. В следващите редове ще ви изложим някои цитати за Стефан Стамболов, изказани от изявени личности и чуждестранни издания, които ни описват характера, делата и същността на големия бележития държавник.

Американският историк У. Мънро:

„Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век.“

Английският дипломат Дж. Бюканън:

„Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.“

Руският вестник „Ново време“:

„Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов.“

Английският вестник „Таймс“:

„Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене.“

Френският вестник „Фигаро“:

„Стамболов е въплъщение на българската енергия.“

Александър Головин казва:

„Стамболов жестоко е възнегодувал от Берлинския договор; той не иска да се примири с неопределеното положение на Източна Румелия и турското владичество в Македония.

Несъмнено е, че най – симпатичната, най – светлата постъпка на тоя бележит човек била тая, че той  изново се решава да се върне в предишния си опасен път (Има се предвид участието на Стамболов в подготовката на Кресненско – Разложкото въстание). Щом се убедил в пълната невъзможност за борбата, той се прибира вкъщи и става адвокат. Той е нямал диплома, нито юридическа подготовка, ала силният ум, огромната ораторска дарба и познанието на народния живот му спечелват известност. В 1880г. Стамболов, избран за депутат на Народното събрание, става негов подпредседател, поддържайки горещо радикалната политика на Каравелов… и същевременно продължава да бъде най – влиятелният публицист в България…“

Рихард фонд Мах пише за убийството на Стамболов:

„(….) чухме гърмеж; не обърнахме внимание… Ненадейно се чуха още два гърмежа късо един след друг и веднага след това изсвири остро една стражарска свирка. „Стамболов!!!” – извикахме ние и изтичахме навън. (….) на 17 юли състоянието на ранения стана опасно. Той не беше изгубил още съзнание, когато софийският митрополит му даде последно благословение…Тогава той кимна на жена си. „Поликсени – каза той тихо – чуваствам, че идва краят ми. Чуваш ли ме?” „Чувам те.” „Снеми превръвзката от очите ми, искам да видя още веднъж теб и света.” „Лекарят забрани това.” „Направи каквото ти казвам.” Г-жа Стамболова отстрани леко превръзката. „Виждаш ли ме?” – попита тя тихо. „Виждам те, Поликсени, благодаря ти. Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата, щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца, той носи нещастие. Бог да пази вас и България!“

Няма как да пропуснем и изключително критичното и жестоко мнение на генерал Пьотр Паренсов:

„Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като „българин“, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив,  безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде  в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.“

Завършваме статията с един цитат на самия Стамболов:

„Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?“


Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

Отговор