Цикълът „Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества. Старецът е един от основните образи, познат от стихотворението „Старият музикант”. Външният портрет на героя внушава представата за мъка, немощ, загуба на сили и приближаване до неизбежния край. Животът и смъртта в стихотворението са слети, защото животът е лишен от пълноценност и смисъл, старостта е безрадостна и печална, равносилна е на смъртта. Образът на смъртта идва съвсем естественото в творбата, постепенно изземвайки знаците на живота: „И по цигулката старческа/ тя тегли полекичка лъка”. Така тъжна и лишена от смисъл е авторовата представа за съдбата на малкия човек, изгубен в топоса на града.
Старият Музикант
Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач –
стареца немощно става.
И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.
Там – от скованата в мраз висина –
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.
А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
800×600
800×600
