Стихосбирката „Сън за щастие” излиза през 1907 година. В нея Славейков включва 93 малки лирически стихотворения, предимно с пейзажно-съзерцателен характер. Лирическата миниатюра „Спи езерото…” е призната за един от шедьоврите на поета. В нея авторът убедително утвърждава копнежа по тишина и покой и невъзможността той да бъде осъществен напълно. Двата основни художествени образа в творбата са езерото и буките. Те са въведени още в първия стих на творбата и до края се срещат, разминават и окончателно се събират в тишината на копнежа и копнежа по тишината.
Спи езерото…
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва…
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
