Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

Соколски манастир 1На около 3 км от местността Етъра, сгушено в природен парк „Българка“, по горното течение на река Янтра, се намира едно живописно място, на което посетителите на този район често не отдават заслуженото внимание. Няма човек, посетил Соколския манастир, който да не е останал запленен и омагьосан от красотата му, от неговите градини, от заобикалящите го върхове на Стара планина и вековните букови гори, пропити с история.

Има няколко теории за произхода на името на манастира. Една от тях е, че в околността гнездели много соколи, чиито писъци често могат да бъдат чути от посетителите. Но най-популярната е, че манастирът носи името на своя основател – архиепископ Йосиф Соколски. Той заедно с йеромонах Агапий през 1833 г. издигат жилищна сграда и малка дървена църква до входа на близката пещера. На това място с помощ на хората от околните села е построен съществуващият сега храм и през 1834 г. е официално осветен. Стенописите му датират от 1862 г. и са дело на поп Павел и сина му Николай Попович от село Шипка. Тук се намират изографисаните от Захари Зограф икони “Исус Христос” и смятаната за чудодейна “Света Богородица с младенеца”.

В миналото Соколският манастир често е заемал ключова роля в историята ни и по-конкретно в освободителните войни. През 1836 г. той е просветен център и в него са открити книжовен център и килийно училище, в което за кратко преподава Неофит Бозвели (1785-1848).  След това манастирът става убежище на въстаници, като дори се смята, че и Левски неколкократно се е укривал зад стените му.

Четата на Капитан Дядо Никола освещава знамето си и се установява тук (1856 г.) с намерението Соколският манастир да бъде превърнат в център на подготвяното въстание, замислено още преди големите чети и Априлската епопея. В памет на войводата през 2012 г. е открита паметна плоча с неговия лик и славните му думи: „Азъ подкачвам звонче, което след време ще стане камбана…“

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

По време на Априлското въстание убежище в Соколския манастир откриват и бунтовниците, предвождани от Цанко Дюстабанов, чийто меч (и предмети, за които се твърди, че са принадлежали на Васил Левски) се съхранява в манастирския музей. При случайна проверка на турците четата е разкрита. Въстаниците се опитват да избягат през тайния изход под Костницата до църквата, но осем от тях са заловени, обесени и телата им захвърлени в дълбоката пропаст до манастира.  Окървавените куки на бесилките, все още забити в скалата, напомнят за тези съдбоносни събития.

Каменната чешма на Кольо Фичето
Каменната чешма на Кольо Фичето

Като символ на тази трагедия е приемана построената през 1865 г. от Кольо Фичето в центъра на манастира огромна каменна чешма с осем чучура-соколи, днес ценен архитектурен паметник и символ на Соколския манастир. Легендата гласи, че чешмата никога не пресъхва и водата й има чудодейни способности да изцелява болни и да предпазва от уроки. В параклиса на „Свети Панталеймон“ до църквата може да откриете скала, откъдето се смята, че извира целебна вода, а в пукнатините й може да сложите бележка с желания, които свети Панталеймон ще помогне да се сбъднат.

До тежката дървена входна порта има плоча, на която е описана историята на манастира. Ако все още не сте сигурни дали си заслужава да посетите това свято място,следният цитат, съдържащ последните редове на тази плоча, ще ви убеди:

„Прекрачи ли тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и ромона на белоструйната чешма. Не се нагледва и не се насища на красотата и възкликва: „Господи, колко е хубаво!”

Пожелаваме и вие да изпитате тези емоции, докосвайки се до това кътче, чиито стени, заобиколени от великолепна природа, са пропити с българска история.

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Соколският манастир „Успение Богородично“
4.5 от общо 24 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор