Ако трябва да дадем пример за спорна фигура в българската история, то без съмнение най-подходящ ще бъде цар Фердинанд. Вероятно на това се дължи и фактът, че с изключение на една улица в Русе, в днешно време е много трудно да се открие обществено място, което да е кръстено на него.
Затова е някак парадоксално как е възможно цар Фердинанд да е познат и почитан в намиращото се в Централна Словакия градче Банска Щявница. В непосредствена близост до най-старото миньорско селище в страната се намира замъка „Свети Антон“, който дава отговор на този въпрос.
Построен през 1750 година в бароков стил, той е собственост на благородническите фамилии Кобург и Кохари, откъдето произлиза и Фердинанд. След абдикацията си на 3 октомври 1918 година, българският монарх се премества в семейното имение „Кобург“ в Германия, където прекарва по-голямата част от остатъка от живота си. Фердинанд използва всеки удобен случай да посети именията си в планината Предна хора и замъка „Свети Антон“, които се намират на територията на днешна Словакия.
И до ден днешен сред местните като легенда се носят разказите за посещенията му с неговия Мерцедес, както и за дружелюбното му отношение към тамошните жители. Фердинанд отсяда за постоянно в „Свети Антон“ по време на Втората световна война и напуска замъка едва при настъплението на Червената армия.
Самият замък придобива статута на музей през 1962 година и в специално помещение, наречено „Българската стая“, може да бъде проследена историята на първия цар от Третата българска държава. Освен множество фотографии на Фердинанд и семейството му, посетителите могат да видят картини и подаръци, които абдикиралият монарх донася със себе си от България след 1918 година. Страстта му към лова и ботаниката не е подмината и в „Свети Антон“, като тук се намират част от неговите ловни трофеи и ботанически сбирки.
