„Критичните дни на България“ е книга на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник „Народни листи“ и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина.
Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград и Атина. Журналистът си поставя за цел да се противопостави на несправедливостта и да разкаже истината за войната. На фалшификациите той отговаря с факти, документи, интервюта с очевидци.
В следващите редове ви представяме кратък откъс от книгата, която преиздадохме наскоро. Изданието може да бъде поръчано на BULGARIANHISTORY.SHOP
БОЛНИЯТ МИР
Ден, който ще остане завинаги като болезнен спомен за всеки българин, ден, който означава най-ужасното поражение не на българите, а на славянството на Балканите. Мирът е подписан. В Букурещ, Атина и Белград тържествуват. Румънският крал приема от всички страни поздравления. Има ли право?
Не! Мирът в Букурещ гарантира всичко друго, но не и самия мир. Този мир разби възмъжалата след войната с Турция сила на славянството и издигна над нея не Румъния, а Гърция, неприятеля на славяните. Помагаха им сърбите, забравили, че с това заплашват не само собствените си интереси, но и интересите на всички славяни. Те допринесоха за това половин милион българи да паднат под владичеството на гърци и румънци. Сърбите са увеличили своята територия за сметка на българите, но политически не са получили нищо. След войната те ще се оставят на милостта на по-силните си съседи, които ще използват тяхната слабост в свой интерес.
В Букурещ изобщо не е гарантиран мирът на Балканите. Няма да мине много време и ще станем свидетели на нова буря. Балканите вече стават традиционна земя на войни и революции. Само за един век историята на Балканите отбелязва най-малко десет въстания (сръбско, гръцко, българско, албанско и македонско) и също толкова войни (Черногорско-френска, Черногорско-турска, Балканска и сега Съюзническа).
Следователно на всеки пет години на Балканите става война или кърваво въстание. Причината е главно, че на сравнително малка територия живеят седем народа, всеки от които иска да има своя политическа свобода и всеки следва своите големи идеали на национално единение. А тук всъщност има една територия, в която идеалите на тези народи се преплитат, кръстосват и противопоставят – и това е Македония.
В Букурещ тази Македония я постигна съдбата на Полша: беше разделена на три части, най-малката от които – включена към България, и която има свобода след войната с полумесеца, а другите две отново остават поробени. Но македонците, както и поляците, няма да се помирят със своята съдба. Ще избухнат нови въстания, които ще разтърсят Балканите. И днес по цяла Македония има български въоръжени чети. Вината за тяхното изпращане и издръжка се приписва на България. Но и това няма значение. Главното е, че ще дойде време, когато ще изгрее слънцето на свободата за цяла Македония, и то един път завинаги. Поробена Македония ще се превърне в център на недоволство и огнище на нови революционни движения. Ще има и едно голямо въстание, което ще принуди България отново да разположи своите полкове пред Вардар и зад Вардара…
По този начин мирът в Букурещ, използван от съюзниците само за покоряването и пречупването на България, носи в себе си зародиша на нови войни. Това трябваше навреме да прозрат Великите сили и да укротят нескромните съюзници.
На първо място това трябваше да направи Русия. Но тромавата петроградска дипломация, която всъщност настрои срещу България нейните бивши съюзници и Румъния, накрая, както обикновено, загуби превес над тях и претърпя ново фиаско, което означава фиаско за целия славянски свят. В Петроград и в Белград забравиха, че от поражението на българите ще се възползват само враговете на славяните. Те са забравили, че с победата на гърците ще бъде откъснато половин милион население българи от славянския свят и по този начин чувствително ще бъде намален този елемент на Балканите в полза на дегенериралите гърци и румънци.
България днес е покорена. Но грешат тези, които искат да приравнят днешна България със Сърбия от 1885 г. или Гърция от 1897-а. България не е молила никого от Европа за помощ против комплота на пет държави. България всъщност не претърпя поражение. За цял месец сърбите не направиха и крачка в Македония, защото днес те са там, където бяха през последния месец юни. А гърците бяха спасени от страхотни загуби, благодарение на сключеното примирие. Българският войник блестящо изпълни своята задача и никой не може да отнеме неговите лаври. Силата на българина не е сломена, както си мисли неприятелят.
Ще търпи ли България незаслужени обвинения?
Засега!
Ще помисли ли България за „реванш“? Сигурно.
