Как раждането на княз Симеон Търновски се превърна в повод за всенародни чествания

За една монархия раждането на мъжки престолонаследник винаги е дългоочаквано събитие. Не са един и два примерите в световен мащаб, когато този ден се превръща в повод за всенародни чествания и празненства. България, макар и със сравнително кратка монархическа история, също не прави изключение. Това се доказва от събитията, които се разиграват в българската столица София на 16 и 17 юни 1937 година. Българи от всички краища на страната  се стичат към града, чиито улици бързо се превръщат в море от хора. Причината е рождението на княз Симеон Търновки – второто дете на цар Борис III и царица Йоанна. Днес, от дистанцията на времето, е интересно да се види как народът посреща тази новина и по какъв начин изразява радостта си

През 1930 година, 12 години след като се възкачва на престола, българският владетел цар Борис III се жени за Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна. На 12 януари 1933 година се ражда и първото им дете – княгиня Мария Луиза. През следващите години голямото желание на царя, а и на целия български народ е появата на мъжки престолонаследник, който да продължи царския род. Щастливото събитие става факт на 16 юни 1937 година, когато към 9 часа сутринта проехтяват първите топовни гърмежи, отбелязващи раждането на българския престолонаследник.

Ефектът върху жителите на София е мигновен – за минути хората изпълват улиците и се насочват към царския дворец. Масово магазините се затварят, а домовете се накичват със знамена. Към 10 часа пред обед площадът пред катедралния храм „Св. Александър Невски“ вече е препълнен и тълпата, водена от министър-председателят Георги Кьосеиванов, се отправя към двореца на Негово Величество. На входа ги посреща самия цар Борис III, който малко по-късно позволява и на народа да влезе в двора на двореца. Междувременно, кметът на София инж. Иван Иванов произнася следната реч:

Ваше Величество,

Днешният светъл юнски ден донесе най-голямата радост на българския народ. Навред, по градове и села, гдето тупа българско сърце и се чува българска реч, една радост, един възторг изпълват всички. Бог все пак обича България: българското Царство от днес има Престолонаследник! Българската държава, освен своя достоен Държавен Глава, има вече и своя приемник — българския Престолонаследник.

До края на деня празничната атмосфера продължава да властва в центъра на столицата. Още хиляди хора минават, за да поздравят щастливото царско семейство, а на следващия ден е отслужен и молебен в храм-паметника. Провежда се и манифестация, както и факелно шествие, а булевард „Цар Освободител“ е празнично осветен. Още по-добра представа за емоциите в тези щастливи мигове добиваме от спомените на Христо Бърдаров, който по това време е адютант на цар Борис III. Той пише:

На 16 юни 1937 г. страната ни преживя едно радостно събитие. Роди се наследник на престола на българския цар. Това беше неописуем възторг на цял народ. Още по тъмно на сутринта, след като топовните гърмежи възвестиха това събитие, улиците на столицата се изпълниха с радостен народ. Дворецът беше блокиран от софиянци, които непрекъснато викаха „Ура!“ и пееха патриотични песни. Радостта беше преминала всякакви граници. Хората ходеха по улиците пияни от възторг, прегръщаха се, целуваха се и пееха. Всичко живо беше излязло на улицата и площадите. Работниците бяха напуснали фабриките, чиновниците – учрежденията, учениците – училищата, и всички се насочваха към двореца с песни и най-вече с песента „Край Босфора шум се вдига…“. С това нашият народ подсказваше какво да бъде името на малкия престолонаследник. За да се даде някакъв отдушник на това настроение, Царят нареди да се отворят двете врати на двореца и народът да се пусне да минава, направо от булеварда през двора на двореца. Той застана на балкона, откъдето приемаше овациите на народа. Това беше един буен поток от ентусиазирани хора,които с музики, песни и ура, течеше през двореца, отрупвайки балкона с цветя. Мнозина, пристигнали още от сутринта, от село носеха най-различни подаръци: овнета, телета, кончета, кокошки, зайци и какво ли не още. Поднасяха ги още при влизането в двора на двореца.

Това събитие беше ознаменувано от Царя с много и най-различни награди. Много затворници бяха пуснати свободни, много – помилвани, много дългове бяха опростени. Всички ученици преминаха в по-горен клас, слабите бележки бяха повишени. Много училища и читалища бяха предварително кръстени на престолонаследника. Изобщо не остана област в държавния живот, незасегната от това радостно събитие.

И наистина, раждането на престолонаследника оказва влияние в много и различни обществени сфери. Така например в чест на събитието правителството обявява амнистия на близо 4000 затворници, опрощава данъци и такси, а оценките на учениците са завишени с една единица и за пръв и последен път в българската история се появява оценката „7“. Малкият наследник на трона пък е кръстен Симеон, въпреки желанието на царица Йоанна името му да бъде Борислав. Името, избрано от самия народ, показва надеждите, които той възлага на царската династия, за едно светло и щастливо бъдеще, за един „Златен век“ на България…