Лирическият герой в Яворовите творби е вечно търсещият и страдащ. Такъв е и в стихотворението от символистичния период на Пейо Яворов – „Ще бъдеш в бяло”. Но тази лутаща се и раздвоена душа на Аза е подвластна на най – нежното и истинско чувство любовта.
Постоянното присъствие на белия цвят символизира именно непорочността и ангелското, които се пораждат, когато човек влюбен.
Изтерзаната от безцелното лутане душа на Яворовия герой постига успокоение и открива онази търсена хармония, благодарение на обичаното същество.
А именно любимата е представена като даряваща сила. Чрез нея лирическият Аз ще просветли собствения си духовен хоризонт, а любовният трепет е представен като духовно изживяване.
Любовта помага на Аза да преодолее душевното раздвоение, да се освободи от безверието и да сътвори храм на вътрешната си хармония.
Ще бъдеш в бяло
Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
