Представяме на вашето внимание откъс от книгата „Домът на Шишман“, която сдружение „Българска история“ издаде в края на май 2021 г. Тя е посветена на последния търновски цар Иван Шишман и неговите реални или мними потомци. Автор на изследването е доц. Петър Николов-Зиков.
В следващите редове ще прочетете откъс от главата „Първият благородник на Никополския санджак“, от който ще стане ясно кой всъщност е мистериозния Шишман III.
Приятно четене!
„Домът на Шишман“ може да поръчате от нашия електронен магазин – BULGARIANHISTORY.SHOP
В българската историография от доста време насам броди един призрак – призракът на Шишман III. Ако се вземе което и да е изследване върху българската история през османския период и се потърси какво пише за края на XVI век, то неизменно ще се стигне до т.нар. Първо търновско въстание от 1598 г. и до информацията, че в хода на въстанието българите издигнали за цар един мним или реален потомък на стария царски род под името Шишман III. Това име е повторено толкова пъти и с такава убеденост, че на никого явно не е хрумнало да провери откъде идва то и защо въпросният Шишман III не играе никаква роля в подготовката и организацията на съзаклятието.
В крайна сметка една по-внимателна проверка показва, че почти всички автори цитират една и съща публикация на Васил Златарски от 1930 г. Самият Златарски не цитира никакъв източник на информацията си, че:
„…така приготвено, въстанието било обявено в Търново, гдето бил прогласен за цар един мним потомък на Шишмановци под името Шишман III.“
Загадката се оказва нерешима.
И все пак източникът, който големият български медиевист е използвал, може да бъде открит. Само че той отново не представлява автентичен исторически извор, а модерно историческо съчинение. Става въпрос за фундаменталната „История на българите“ на Константин Иречек (публикувана на чешки и немски през 1876 г., на руски през 1878 г. и на български през 1886 г.), в която за пръв път в разказа за събитията от 1598 г. (погрешно датирани през 1595 г.) се среща името на Шишман III. Само че по съвсем различен начин. Според Иречек:
„За цар бил провъзгласен един мним потомък на Шишман III.“
От което излиза, че водачът на въстанието не е претендирал да е Шишман III, а потомък на Шишман III, прочее в същата книга Константин Иречек нарича Шишман III не друг, а добре познатия ни цар Иван Шишман. Преповтаряйки него, през 1904 г. Стефан Краев пише за действията на бунтовниците, че:
„През пролетта на 1595 г. провъзгласили въстание в Търново, а за по-голямо насърдчение на народа обявили някого си, уж като потомък на Шишмана III, за български цар, под името Шишман IV.“
Този междинен вариант показва механизма, по който се е получила мистификацията при Златарски, който използвайки Иречек, също бърка и нарича самозвания монарх от XVI век Шишман III. Съчинението на Златарски застава в основата на всяко последващо интерпретиране на същото събитие и води до появата на един исторически фантом.
За съжаление, самият Иречек също не посочва източник на информацията си, че в края на XVI век българите провъзгласили един от своите водачи за цар. При това положение остават само две възможности: първата е да предположим, че Иречек смесва събитията от края на XVI със събития от края на XVII век, свързани с т.нар. Второ търновско въстание и неговия водач Ростислав Стратемирович (също претендиращ, че произхожда от средновековните царе).
И все пак звучи невероятно големият историк да е допуснал такава елементарна грешка. Втората възможност е да се доверим на неговия авторитет и да се опитаме да разберем кой е този неизвестен ни българин, който в най-тъмните години на османското владичество се осмелил да се самообяви за цар. И най-бегъл поглед показва, че както от контекста на Иречековия разказ, така и от елементарната логика на събитията излиза, че самозванецът не е бил някакъв новопоявил се претендент за трона, а добре познатият ни организатор на въстанието от българска страна Теодор Балина.
Възможно ли е Теодор Балина да е бил провъзгласен от въстаналите през 1598 г. българи за техен цар?
И в контекста на нашето изследване, в което се опитваме да открием следите на Шишмановци след турското завоевание, възможно ли е Балина да е бил не мним, а реален потомък на последната царска династия (определението мним също е зададено без какъвто и да е аргумент от Иречек и Златарски и преповтаряно след това години наред от всички)?
Какво всъщност знаем за Теодор Балина?
Цялата информация идва до нас от писанията на дубровнишкия търговец Павел Джорджевич, таен агент на Свещената римска империя в Турция и фактически организатор на въстанието на българите. В едно свое изложение до австрийския ерцхерцог Максимилиян III (1576 – 1618) Павел Джорджевич пише:
„Господин Теодор Балина е първият благородник на Никополския санджак, който се ползва с много голямо влияние пред християните от тая страна, поради благородния си произход и своето достойнство.Него турците го гледат в устата какво ще каже, а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос.“
И така, Теодор Балина явно произхождал от Никополския санджак, чиито граници изцяло съвпадали с територията на бившето Търновско царство от времето на цар Шишман. Явно е също така, че той е бил изключително популярен сред християните, което, разбира се, може да се е дължало на много фактори, но със сигурност това да е бил потомък на старите царе, би било сериозна причина. От вниманието, което турските аристократи са му оказвали, личи със сигурност, че той е играел по-горе описаната роля на етнарх, представител на цялото българско население от санджака, и по тази причина е бил ценен за тях както с мнението си, така и със своето влияние.
Всички тези „доказателства“ за възможния царски произход на Теодор Балина, разбира се, са косвени. Най-сериозният аргумент обаче е определението, според което Балина бил ни повече, ни по-малко от първия благородник на Никополския санджак. Ако не отдадем това описание на куртоазията на Павел Джорджевич (твърде излишна за един доклад, предназначен единствено за очите на австрийския ерцхерцог), единственото, което можем да заподозрем, е, че то е отговаряло на истината. При това положение пръв благородник може да значи само едно – че в турската провинция е имало много християни с благороден произход, но единствено този на Теодор Балина е бил такъв, че всички останали са го признавали за по-благороден от тях.
