Всяка година около 500 000 туристи, голяма част от които българи, посещават македонската перла Охрид, за да се любуват на нейната природа и красива архитектура. От историческа гледна точка най-важна за българите обаче е крепостта, спомен за последната столица на Първото българско царство.
За крепостни стени се говори за пръв път във връзка с обсадата на града от готския крал Теодорих Велики през 479 година. Самият град попада в пределите на българската държава през VIII век, а впоследствие става и епископски център. След завладяването на столицата Преслав на 5 април 971 година от войските на византийския император Йоан Цимисхи на Охрид е съдено да играе важна роля във възстановяването на българското царство.
В западните части на страната започва организирана съпротива срещу властта на Византия, ръководена от синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Последният става пръв военачалник на цар Роман (977 – 997) и след като законният владетел умира във византийски плен Самуил е провъзгласен за български владетел. На практика той управлява страната от 991 година насетне, като едно от първите му решения е да премести столицата в западната половина на страната от стратегически съображения.
Самуил се спира на град Охрид, като по този начин се възползва от разширените от византийците крепостни стени, които ще се окажат последната твърдина на Първото българско царство до завладяването му през 1018 година от Василий II. Любопитен факт е, че след падането на България под византийска власт българската патриаршия бива понижена в ранг на архиепископия с център Охрид, която просъществува до 1767 година.
Днес по крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на Горната порта са взидани много камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито теренът наоколо е препълнен. Настоящият си облик Самуиловата крепост придобива в годините след обявяването на независимостта на Македония, когато голяма част от нея е реставрирана.
