Лейтенант Рудолф фон Ешвеге (нем. Rudolf von Eschwege) е немски пилот изтребител сражавал се на Македонския фронт по време на Първата световна война. Роден е на 25 февруари 1895 в Бад Хомбург, провинция Хесен, близо до Франкфурт. Завършва гимназия във Фрайбург. Постъпва на военна служба като кавалерист.
През 1915 г. Ешвеге постъпва като доброволец за обучение за пилот. През 1916 г. вече има две въздушни победи, когато е прехвърлен от Авиоотряд 36 в Авиоотряд 66 на Македонския фронт. След това е прехвърлен в Авиоотряд 30 край Драма.
Загива на 21 ноември 1917 г. край село Орляк (дн. Гърция Στρυμώνικό, Стримонико). По това време вече има 20 признати въздушни победи и още 6 непотвърдени. Наричан е от своите другари и от българските войници „Беломорския орел“, „Орелът на Егея“ (нем. Adler der Ägäis). Докато на Западния фронт въздушните боеве се водят между цели ескадрили, Ешвеге в повечето случаи се сражава сам.
Какви са обстоятелствата на неговата смърт? Сутринта на 21 ноември 1917 Ешвеге излита от Драма към с. Орляк, което се намира на около 70 км на запад. Целта е издигнат от англичаните наблюдателен балон. Български офицер, командващ наблюдателен пост в планините на север от гр. Серес, има добра видимост и наблюдава всичко през бинокъла си. Той отбелязва, че тази сутрин балонът е издигнат на по-голяма височина (около 750 м) от обичайните от 150 до 300 м. Освен това няма самолети във въздуха да го защитават.
Българските войници се събират да видят как техният шампион ще отбележи още един удар срещу англичаните. Когато Ешвеге напада, обичайните кълба дим от изстрелите на противовъздушната отбрана странно липсват. Балонът се запалва, но когато самолетът прелита покрай него, наблюдателят вижда как огромен облак дим го огръща, той се преобръща и стръмно се спуска към земята. Предполага се, че англичаните след като не могат да се справят с Ешвеге по друг начин му залагат капан. В коша на балона е имало 250 кг експлозив и те го взривяват от земята в момента, когато самолета прелита покрай него.
Тялото, намерено сред останките на самолета, е идентифицирано от британските медици. Погребват го с пълни военни почести. Ковчегът е носен от шест офицери от RFC. Няколко дни по-късно британски самолет хвърля съобщение над военното летище в Драма:
На вниманието на българо-немските военно-въздушни сили в Драма. За съжаление трябва да ви съобщим, че лейтенант Фон Ешвеге е убит при атака на наблюдателен балон. Личните му вещи ще бъдат хврълени над бойните линии през следващите няколко дни.
Британците изпълняват обещаното, като вещите са придружени от снимка на погребението. След това германски самолет пуска над британското летище германско знаме и венец, които са поставени от британците на гроба на Ешвеге. Българските власти в Драма поставят паметник в негова чест.
СПОМЕНИ ЗА НЕГО
Владимир Балан, в книгата си „Спомени летят“:
Запитах Ешвеге защо се е отделил така настрана от другарите си на летището. Той най-напред се засмя, но с твърдост веднага добави: „ Ах, тия англичани… Още не мога да им простя, че преди два месеца ми стовариха една бомба точно върху съвършенно новата ми, токущо пристигнала машина… Ей там, между онези две палатки беше и моята… Ама аз си отмъстих…”.С оживен тон, като че пак преживяваше случката, той ми разправи, как една нощ ненадейно се явили „неканени гости“ над летището и една от бомбите попаднала точно върху леталото му. От него намерил после само трески и парчета. Още при пръскането на бомбите Ешвеге разярен от тежката за него загуба, натоварил един от големите двуместници със значително количество бомби и с едного от наблюдателите скочили в апарата и веднага излетели по посока към английското летище на островъ Тасос, близо до селото Вулгарос.
Било към 12 часа – полунощ. Летците се вдигнали на около 1000 метра и пристигнали над острова Тасос тъкмо когато англичаните осветили летището си, за да дадат възможност на своите летци да кацнат. Съвсем тихо, с почти загасен мотор, германците се спуснали на около стотина метра над английското летище и почнали да замерват с бомби всичко, което би могло да се види като некаква удобна цел. Настанала суматоха. Един камион с бомби експлодирал. Гранатни парчета се разхвърчали на всички страни, един хангар, в който имало неколко летала, се запалил и високи пламъци почнали да се издигат на горе. След изхвърлянето на бомбите си, германските летци обстрелвали по земята всичко, което им попаднало, докато се свършили патроните. Тогава отмъстен, фон Ешвеге се завърнал в Драма и на другата сутрин, едва що се съмнало пак излетели с другаря си, за да фотографират резултатите от нощното им нападение на остров Тасос. От останките на хангара още се вдигал дим, а опустошението било просто „великолепно”. Това беше разказано с такъв жар и толкова картинно, като че аз лично съм бил там и съм присътствувал при извършването на атаката.
Димитър Азманов в книгата си „Моята епоха 1878 – 1919“:
Особено удоволствие изпитвах в Драма от дружбата ми с известния авиатор Ешвеге и с неговите другари от германското въздухоплаване. Ешвеге бе съвсем млад, едва двадесетгодишно момче, с момчешки, а понякога и съвсем детски прояви. Той обичаше да слезе по стълбата с ръце, с вирнати нагоре крака, да скочи от прозореца на улицата и пр. Учил бе университет по право, но не бе го завършил. Добре възпитан, интелигентен младеж, свенлив като мома, той говореше добре френски език.
Неговите военни подвизи му бяха създали име на покровител на Беломорието от неприятелската авиация. Децата в Драма го наричаха „фокера“ и тичаха на групи подир него по улицата, за да го видят отблизо, а войниците от целия фронт поздравяваха шумно своя Беломорски орел, щом съглеждаха неговият апарат да лети над главите им. Ешвеге бе винаги готов да влезе в бой, безразлично колко противници имаше насреща му, и винаги повтаряше, че тайната на неговите успехи е в изкусното летене и в точната стрелба, а не в куража му.
Веднъж над Тахинското езеро той издържа опасен двубой с един англичанин, майстор летец като него. Борбата завърши в негова полза, но дълго след нея той обичаше да разказва колко трудно му било да се бори с такъв опитен летец. При едно нощно нападение на англичаните над летището в Драма той успя да излети в момента на нападението и сам нападна английското летище на остров Тасос, като го запали. В отговор английската ескадра от броненосци и крайцери бомбардира пристанището на Кавала. Стрелбата на флотата се коригираше от десетина аероплана, а други десетина изтребителя охраняваха коригиращите стрелбата. Щом му съобщиха, Ешвеге незабавно излетя от Драма и нападна неприятелските аероплани. В една доста продължителна борба с тях той свали три английски аероплана, а сам невредим се върна здрав и горд в Драма.
При толкова подвизи, готовност за саможертва и боен ентусиазъм човек не можеше да гледа равнодушно на този младеж, който с единия крак бе винаги в гроба. Настоявах да му дадем веднага орден за храброст трета степен. За съжаление началството не се съгласи да му даде такъв орден, защото бил предназначен само за щабни офицери. Така ние лишихме този изключителен герой от една радост преди смъртта му. Подир няколко месеца Ешвеге действително не избегна общата участ на всички млади фанатизирани авиатори. Аз бях напуснал Драма и служех като полкови командир на Добро поле, когато другарите му ми съобщиха за неговата смърт, като описаха последните му подвизи. Те ми изпратиха и един хубав портрет на този симпатичен младеж. Този портрет аз пазя и до днес като скъп спомен от съвместната ни служба с него.
